Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
А Масрур бил загубил всякакво търпение. Когато накрая мъката и страстта го налегнали, той скочил и забързал към дома на Зейн ал-Мауасиф, от който вече излитали съвършени благоухания. А насреща му — Хабуб — той я зърнал при ъгъла на сокака. Зарадвал се, а тя забързала към него и му съобщила:
— Господарката ми ме прати да те потърся, за да отидеш при нея!
Тя го повела при господарката си. Зейн ал-Мауасиф скочила от постелята. Дълго се целували и прегръщали. Двамата си разказали един на друг какво им се било случило. Тя му съобщила, че е станала мюсюлманка. И той приел исляма, а заедно с него всички слуги и слугини в къщата се заклели в единния Аллах и в Мохамед — неговия пратеник. На съмване тя наредила да доведат кадии и свидетели, пред които заявила, че не е омъжена по законите на шариата, и изразила своята воля и желание да се омъжи за Масрур. Записали казаното от двамата и от този ден те заживели щастливо под един покрив.
А ето какво се случило с евреина:
Когато излязъл от затвора, той напуснал град Аден и потеглил към страната си. Научила Зейн ал-Мауасиф за идването му, викнала Хабуб и й рекла:
— Иди на еврейското гробище, изрови там гроб, окачи му кандило и го полей с вода. Когато дойде евреинът и запита за мен, ти му кажи: „Преди десет дни господарката ми умря от злините, които й стори!“ Щом той ти каже: „Покажи ми гроба й!“, ти го заведи до мястото и там аз жив ще го погреба!
Когато се върнал от път, евреинът почукал на вратата.
— Кой е? — запитала Хабуб.
— Господарят ти! — отговорил той.
Отворила тя вратата, влязъл той и видял сълзи да текат по бузите й.
— Защо плачеш? Къде е господарката ти?
— Господарката умря от мъките, които ти й причини! — отговорила слугинята.
Объркал се евреинът от този отговор, разплакал се, дори паднал в несвяст. Хабуб бързо го повлякла към гробищата, бутнала го в прясно изкопания гроб още жив, макар и в безсъзнание, заровила го, после се върнала при господарката си и й разказала какво е направила. Тя се зарадвала на станалото и изрекла този куплет:
И пак седнали с Масрур да ядат и да пият, да се наслаждават и се веселят и така продължили, докато не дошло онова, което е по-силно от всекиго, което не подминава ни млад, ни стар…
Приказка за Али Нур ад-Дин и Мариам Занария
Разправят също, царю честити, че имало едно време, много отдавна, в някакъв град в Египет търговец на име Тадж ад-Дин. Бил сред търговците най-известен, волен и честен. Обичал да пътува из различни страни, да прекосява пустини и долини, планини и равнини, по морета и океани да печели динари и дирхами. Вървял с лице срещу опасности големи, от които и деца биха побелели. Притежавал коне и мулета, овце и камили, стоки и имане, носел от Хомс колани, от Баалбек — дрехи най-отбрани, ушити от късове тафтени и свилени гайтани, индийски брошки, багдадски копчета, магрибски бурнуси, турски мамелюци, етиопски слугини, гръцки наложници с очи сини, египетски прислужници. Чувалите за стоките му били от коприна, чудел му се, който оттам минел, защото той бил богат, много красив, с походка напета, всеки искал да го погледа, при това бил дружелюбен и справедлив.
Този търговец имал мъжко чедо на име Нур ад-Дин, хубаво като месечина в четиринайсетия си ден, със стройна тънка снага, лицето му руменеело, бузите му аленеели, както го е казал поетът:
Поканили го търговските синове:
— Господин Нур ад-Дин, хайде днес да се позабавляваме заедно в някоя градина!
— Мога да дойда само ако баща ми позволи! — казал той.
И докато те разговаряли, дошъл баща му Тадж ад-Дин.
— Татко! — обърнал се момъкът към него. — Търговските синове ме поканиха да се разходя с тях в някоя градина! Ще ми позволиш ли да отида с тях?
— Разбира се, синко! — отговорил бащата и му дал малко пари.
Яхнали търговските синове магарета и мулета, Нур ад-Дин също яхнал едно муле и тръгнал с тях. А в онази градина имало всичко, каквото душа може да пожелае и око — да се зарадва: извисяват се стените на колони по ъглите, двукрила порта като на палат — с арка над нея, сякаш водеща в рая, пазачът се казвал Ридуан, той стоял под асма и лози с най-различни видове грозде: червено като корал, черно като судански нос, бяло като гълъбица и още — праскови и нарове, круши, сливи и ябълки, всички с цветове различни…