Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН ЧЕТИРИЙСЕТ И ПЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
* * *
Разправят, царю честити, че когато влезли в онази градина, търговските синове видели най-напред гроздето на едри зърна и на огромни двойни чепки, както го е описал поетът:
Това грозде! То има вкуса на прекипнало вино!
Цветът му зелен, бял или гарвански чер и малинен!
То блести сред листата, примамва, привлича и вика
като момински гърди в ръцете на годеника!…
Под асмата видели пазача Ридуан — той седял като Ридуан, пазача на рая. Върху портичката пред асмата бил написан следният куплет:
Откъснатия грозд Аллах го благославя,
от питието силно се клонът наклонява…
Щом младата ръка по него заиграе —
там бисерчета мокри се сипят и ухаят!
А от вътрешната страна било написано:
Влез, пътнико, във тази градина
и мъката ти ще отмине!
Тук вятърът ще я отвее —
с цветята тук ще се посмееш!…
Всички дървета в тази градина били плодоносни и сред тях бил нарът, подобен на камилски пискюли в керван, както е казал за него поетът:
Наподобява нарът, щом някой го погледне,
като кубе от мрамор или гърди момински.
Той здраве ни дарява, за болката ни лек е,
запомнил на пророка деяния пречисти.
Аллах показва в него божествено величие —
във дрехата вълшебна рубините просветват…
В градината имало и захарни ябълки с аромат на опияняващ мускус, както е казал за тях поетът:
Два цвята в ябълката се преливат:
допрели бузи, влюбени треперят
от страст… А уж били противни
цвят бял — цвят мургав, но във обич силна
прегърнали се в странния контраст:
червеният е срам, а жълтият е страст!…
В тази градина имало продълговати кайсии с аромат на камфор, едри и месести, със сладки костилки и по-дребни зарзали, както ги е описал поетът:
Кайсията девойка сякаш влюбена…
Любим пристига — тя ума си губи,
на късчета разкъсва се сърцето,
почервенява в унеса лицето…
Имало в тази градина и смокини, зелени и червени, издути върху клоните, привличащи ум и взор, както ги е възпял поетът:
Смокинята, ту бяла, ту червена,
се крие между клоните зелени.
Тя плод е възвисен, красив и личен,
но, моме, от смокинята пази се!…
А един друг е казал:
Смокинята изду се, получи вкус, узря,
красива, съвършена по външен вид е тя!
А още по-прекрасна е, щом я вкусиш ти,
дъх мек и ароматен без думи ти шепти,
вкус захарен… Но даже отвънка погледни я:
със кожица зелена, тъкана от коприна!
В тази градина търговските синове зърнали и чуждоземни плодове — круши от Алеп и Гърция, в разни цветове, тук една, там — по две, тук жълти, там зелени, както ги е описал поетът:
Как хубава е крушата! Цветът й
е цвят на влюбена жена,
на девственица, в стаята си скътала
лицето си прекрасно от срама!
В градината имало и султански праскови, жълти, червени, както ги е описал поетът:
И праскова в градината наднича!
Цветът какъв е — точно се не знае!
От жълто злато изстрели наплискали
лицето й с червена кръв омайна!
Имало в тази градина и зелени бадеми, много вкусни, сърцевината им приличала на сърцевина на палма, както ги е описал поетът:
Очите ти сравнявам със бадеми,
те бляскат като капките роса по тях,
а в свежестта си, щом зазеленеят,
те сякаш се покриват със скъпоценен прах…
