Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Заплакал Масрур, като произнесъл последните думи, и сам се зачудил колко звучно са подредени.
А Насим, сестрата на Зейн ал-Мауасиф, която знаела каква любов, страст и желание привличат двамата, му рекла:
— За бога, Масрур, престани да идваш в този дом! Ще те усети някой и ще си помисли, че идваш заради мене! Вече изгони сестра ми — сега и мене ли искаш да прокудиш? Ако не беше ти, къщата нямаше да е празна! Било, каквото било — то е вече минало!…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН И ЧЕТИРИЙСЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Масрур се разплакал горчиво и рекъл:
— Как да се успокоя, Насим? Че аз, ако можех, щях да полетя към нея!
— Тук никаква хитрост не помага освен търпение! — рекла тя.
— Моля те, за бога, нека й напишем и тя да ни отговори, че да се успокоя!
Тя му дала дивит и перо. Заописвал Масрур мъката си, разкрил как го боли от раздялата, казал, че вече е обезумял от обич, тъжен, и самотен нещастник, който не може да си намери място ни денем, ни нощем, а само плаче с обилни сълзи. Признал й, че тези сълзи вече са изровили рани в клепачите му, че прилича на птица, изгубила крилете си. „Как да живея без тебе, мое страстно желание?“, пишел той. „Тялото ми се люлее от изнемога, сълзите ми пресъхват, светът с всичките си планини и равнини става тесен на моята обич и аз ти говоря:
Зачудила се сестрата Насим на ясния език, дълбокия смисъл и нежността на неговите стихове, запечатала писмото с мускус, алое и амбра и го изпратила по някакъв търговец. Стигнало то до Зейн ал-Мауасиф, още по почерка тя познала, че е от любимия й, усетила в него душата му, нежността му, целунала го и от очите й потекли сълзи. После взела дивит и перо и му написала отговор. Разказала в него за любовта и страданията си и колко желае да бъде с него. „Господарю мой!“, пишела тя. „Собственик на моята радост, владетел на тайната ми, стопанино на сърцето ми! Тревожа се за безсъницата ти, мисля за тебе, нямам търпение кога най-после ще свърши раздялата ни! Любовта ми ме погубва и не може да бъде другояче! Може ли онзи, който вече не диша, да се наслаждава на живота, когато сам не е нито сред живите, нито сред мъртвите!“
Тя запечатала писмото с мускус и амбра и го пратила по някакъв търговец. Дошло то при Насим и тя го прочела на Масрур. Целунал го той, притиснал го към гърдите си и от плач паднал в несвяст. Но съпругът на Зейн ал-Мауасиф отново усетил, че двамата си обменят писма, и започнал отново да мести нея и слугините от място на място.
— Къде ни водиш все по-далече от дома ни? — възкликнала Зейн ал-Мауасиф.
— И на години път ще ви отдалеча! — отговорил той. — Да видим как ще стигат тогава до тебе писмата на Масрур! Той отне цялото ми имане, но ще видим ще успее ли да те отнеме от ръцете ми!