Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Името ти изцяло се покрива със съдържанието! — рекъл той. — Имаш ли съпруг или не? И от коя вяра си?
— Нямам съпруг! — излъгала тя. — Вярата ми е ислям!
— Закълни се в шариата, че си честен човек! — и когато тя се заклела веднъж и дваж, кадията продължил да пита: — И защо живееш с този евреин?
— О, кадия, нека Аллах продължи дните ти в мир! Баща ми почина и ми остави петнайсет хиляди динара, но предварително ги предаде в ръцете на този евреин, за да върти търговия, а печалбата да делим наполовина, без да се пипа главницата! Когато той умря, евреинът ме поиска за жена от майка ми. Пък аз му казах: „За бога, не може да изоставя вярата си и да стана еврейка, ще кажа на властите какво искаш!“ Изплаши се онзи ми ти евреин, грабна парите и избяга чак в град Аден. Тръгнахме да го търсим! Намерихме го тук и той ни каза, че е дошъл да направи някои покупки. Ние му повярвахме. Той ни измами и накрая успя да ни затвори и да ни окове във вериги! А ние сме тук чужденци, няма кой да ни подкрепи освен всевишния Аллах и нашия господар кадията!
Изслушал кадията разказа й и запитал слугинята Хабуб:
— Това ли е господарката ти? Наистина ли сте чужденци? Има ли си тя господар? — и когато робинята потвърдила казаното от господарката й, продължил: — Ожени ме за нея! Аз съм човек уважаван, постя редовно, ходил съм на хаджилък! Ще защитя правото ви от това куче и ще го накажа за стореното! Утре, ако е пожелал всевишният Аллах, ще пратя да ми докарат този неверник и ще ви отърва от него! Пък ще видите как аз знам да измъчвам!
Сбогувала се Зейн ал-Мауасиф с него и излязла, а той останал с безутешна любов, страдание и страст.
Двете жени излезли от дома на първия кадия и запитали къде е домът на втория кадия. Показали им го, те отишли при него и му разказали същата история. Същото направили и при третия, а после и при четвъртия кадия. Така и четиримата кадии в града се хванали за това дело, всеки поискал да се ожени за Зейн ал-Мауасиф и на всекиго Хабуб отговаряла положително. Всеки я пожелал, а никой не знаел за срещите й с другите кадии. А евреинът не знаел нищичко — по това време бил на някакъв пир.
На сутринта Зейн ал-Мауасиф влязла при четиримата кадии, които се били събрали едновременно на съдебен съвет. Щом влязла, тя се сепнала, закрила лицето си, поздравила ги. Четиримата я познали и отговорили едновременно на поздрава й. Единият започнал да пише и да изтървава перото си. Другият заговорил, но езикът му запелтечил. Третият пресмятал нещо, но объркал сметките си. А първият кадия й казал:
— Красавице неземна, нека сърцето ти се пълни само с добрини — нашата присъда ще бъде такава, че ще останеш доволна!
Тя им изложила отново молбата си и се сбогувала с тях…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН ЧЕТИРИЙСЕТ И ВТОРАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че докато кадиите разговаряли със Зейн ал-Мауасиф, евреинът седял с приятелите си на пир, без да знае какво е станало. Тя написала в писмо за всичко, което й бил сторил той, прибавила и стихове, запечатала го, дала го на Хабуб и й рекла:
— Запази това писмо — ще го пратим на Масрур!
Ето че при тях влязъл евреинът и видял, че са весели.
— Какво се е случило, че толкова се радвате? — запитал той. — Да не би да сте получили писмо от приятеля ви Масрур?
— Аллах ни освободи от твоето робство и ако ти не ни върнеш в дома ни, ще се оплачем от тебе на кадиите! — рекли те.
— Кой ви сне веригите? — викнал евреинът. — Аз ще направя за всяка верига, тежка по десет ратла, и ще ви поведа из града, за да ви опозоря!
— Всичко, което желаеш на нас, да се случи на тебе! — рекла Хабуб. — Ти ни отне родината, но утре ще се изправиш пред управителя!
Така се карали до съмване, когато евреинът отишъл при ковача да им поръча нови вериги. По същото време Зейн ал-Мауасиф и Хабуб отишли в съдилището. Видели пак всички кадии, поздравили ги и те като един дружно отговорили на поздрава им, а първият кадия рекъл на останалите:
— Тази неволница е като цвете! Всеки, който я види, я заобиква и става роб пред нейната хубост! — той се обърнал към четиримата стражи и им рекъл: — Доведете ми тук престъпника, но в най-лош вид!
А евреинът бил взел новите вериги, направени от ковача, и се върнал у дома, но не намерил там никого. Заколебал се и докато се чудел, дошли четиримата стражари, хванали го, набили го жестоко, повлекли го по корем и го довели пред кадията. А той, щом го зърнал, му креснал: