Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
А през това време Зейн ал-Мауасиф продължавала да пътува. Случило се така, че по пътя си стигнала до някакъв християнски манастир. Там живеел много почитан монах отшелник на име Данис начело на четирийсет владици. Щом зърнал хубостта на Зейн ал-Мауасиф, той скочил да я посрещне, поздравил я и рекъл:
— Починете си тук десетина дни — после ще продължите пътя си!
Спряла Зейн ал-Мауасиф в манастира. Обаче Данис, като видял нейната хубост, останал като омагьосан, забравил сана си и вярата си. И за да му стане противна, започнал да праща при нея владика след владика, пък дано някой я съблазни и опорочи. Всеки, когото изпрател, се влюбвал в нея, настойчиво започвал да я съблазнява, а тя го отблъсквала и оставала студена и въздържана. И четирийсетте си владици изпратил Данис — и историята все се повтаряла. Всеки, който я видел, полудявал от страст, започвал да я съблазнява, дори забравял, че именно праведният Данис го е пратил. Тя ги отпращала твърдо. Накрая търпението на самия Данис се изчерпало, той не можел място да си намери от страст и си казал: „Пък нали е рекъл онзи, който е пример за нас: Какво е сърбежът на тялото освен моя победа над него! Няма стремеж към някаква цел освен между женските нозе!“ Приготвил той богати гозби и ги донесъл пред нея. Това било на деветнайсетия ден, откакто тя била дошла в манастира.
— Заповядай! — рекъл Данис, след като подредил трапезата. — В името на бога, най-хубавата гозба е онази, която е пред тебе!
Хапнала тя, хапнали и слугините й, а когато се нахранили, монахът рекъл:
— Господарке, искам да ти кажа някои стихове!
— Добре, кажи ги! — рекла тя.
И той заредил следните стихове:
Зейн ал-Мауасиф отговорила със следния куплет:
И той се прибрал замислен в килията си. Нея нощ сънувал кошмари. А когато се мръкнало, Зейн ал-Мауасиф рекла на слугините си:
— Хайде, момичета, ставайте! Не можем да излезем сами срещу четирийсет мъже, при това монаси!
Натоварили мулетата и се измъкнали през нощта от манастирската порта. Вървели, що вървели, настигнали някакъв керван и се смесили с него.
А този керван идвал от Аден, откъдето била избягала Зейн ал-Мауасиф. Тя чула хората в кервана да говорят за самата нея и да споменават четиримата кадии, които измрели от любов към нея. Научила също, че жителите си избрали нови кадии, които пуснали съпруга й от затвора.
— Чуваш ли ги тези какви ги разправят? — рекла тя на Хабуб.
— Ами щом християнските монаси, чиято вяра им забранява да се сношават с жени, полудяха, като те видяха, какво остава за кадиите, чиято вяра казва, че монаси в исляма няма! Я ни води към къщи, докато и тези тук не са ни разпознали, че сме жени!
И забързали по пътя си. Накрая тя пристигнала у дома си, отворила портите и пратила да викнат Насим. Когато сестрата дочула новината, много се зарадвала, донесла й постелки от тънко платно, облякла я, измъкнала уда и напръскала с амбра и мускус, за да изгони лошата миризма на застояло. Домът станал дори по-хубав, отколкото бил някога. Зейн ал-Мауасиф облякла най-хубавите си дрехи, закичила се с най-изящните си накити…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН ЧЕТИРИЙСЕТ И ЧЕТВЪРТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Масрур още не знаел за завръщането на любимата му Зейн ал-Мауасиф и си стоял у дома.
А Зейн ал-Мауасиф дала пари на Хабуб и й наредила да донесе нещо за ядене. Тя донесла ядене и пиене. Господарката й наредила да види къде е Масрур и как му е халът.