Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Древневосточная литература » Хиляда и една нощ. Том II
Хиляда и една нощ. Том II - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Хиляда и една нощ. Том II

Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:

Хиляда и една нощ. Том II
1 ... 296 297 298 299 300 301 302 303 304 ... 481
Перейти на страницу:
О, песен моя, по чия вина         стрелата на раздяла ме улучи! Дойдох на свидната ми у дома         и заоплаквах всичко, що се случи. Че тъжно гледат празните врати,         проскърцват тихо с моите стенания… Запитах ги къде изчезна ти,         сърце отнесла пълно със страдание! Замина тя! — отвърнаха ми те, —         но тайната отнесе във сърцето, написа тука тези редове…         Мъртвец съм жив, прогонен от света ни светъл…
* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН ТРИЙСЕТ И ДЕВЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че Зейн ал-Мауасиф чула стиховете, разбрала, че това е Масрур, и се разплакала:

— Масрур, за бога, моля те, върни се! Да не види онзи нито тебе, нито мене!

Масрур отново дотичал до нея и заредил следните стихове:

Реши и тръгна в утрото спокойно,                 преди зората чиста да събуди номада… И камилите пристъпват…                 Керванът в далнината се загуби… Следите му останаха, макар че                 изчезна той далече в долината… Сърцето ми от обич се разкъса,                 аз се затичах тъжен по следата… Те искат да ме отделят от нея,                 сълзите ми да подменят росата… Сърцето бие остро, ускорено,                 а аз все тичам към далечината…

Така Масрур притичвал до кервана, а Зейн ал-Мауасиф го убеждавала да се върне, защото се бояла от позора. Той й казал отново сбогом и паднал в несвяст. Когато се освестил, видял, че керванът е вече далече. Тогава се върнал към нейния дом. А в него не звучали вече песни, нямало я любимата. Плакал така, че подмокрил дрехите си, падал неведнъж в несвяст, душата му едва не напуснала тялото му. Накрая се прибрал у дома. Останал там десет дни…

А Зейн ал-Мауасиф разбрала, че е изиграна. Десет дни я водил мъжът й нанякъде, накрая стигнали някакъв град. Тя скришом написала писмо на Масрур, дала го на Хабуб и й рекла:

— Прати това писмо до Масрур! Нека знае как бях измамена и колко е бил подъл евреинът!

Слугинята пратила писмото до християнина по попътен търговец. Получил го Масрур, то го разтъжило още повече, после сам написал писмо до възлюблената си и то завършвало със следния куплет:

Към портите ти идвам за покой,           но няма го… По-силно лумна пламъкът… Дано от дните минали в безброя           поне трохичка пак намерим заедно!…

Получила Зейн ал-Мауасиф писмото, прочела го, после го дала на слугинята Хабуб и й наредила:

— Скрий го!

Все пак мъжът й усетил, че двамата си пишат. Тогава отвел Зейн ал-Мауасиф и неволниците й на разстояние, двайсет дни по-далечно от предишното, и спрели в друг град…

А Масрур — нито можел да спи, нито да мисли. Една нощ все пак успял да притвори очи и видял насън, че Зейн ал-Мауасиф е при него и го прегръща. Стреснал се и като не я зърнал до себе си, очите му се напълнили със сълзи, сърцето му забило силно и той заредил следните стихове:

Привет на тебе, призрак, дошъл при мен насън — разтърси мойта мъка, разбуди я със звън!   Събудих се изпълнен с неземен тих стремеж,   към този призрак странен ме влачеше копнеж! Да вярвам ли и колко във този хубав сън, във този унес странен и стреснат с този звън —   от устните си сладки тя даде ми да хапна   и с бели зъби нежно езика ми захапа… Получих всичко, всичко, от нея що желаех, а и с добрите думи ме утоли накрая…   Когато се събудих — от мъка насълзих се   и с призрака нечакан във утрото простих се. Учудих се за всичко, което нощем стана — мечти и силни страсти по тази плът желана успокоих, но всичко в съня ми си остана — отвори този призрак във спомена ми рана,   аз полудях, видях я измъчен! Как я искам   и съм пиян, макар че и капчица не пил съм!…
1 ... 296 297 298 299 300 301 302 303 304 ... 481
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)