Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Имало в тази градина и банани, чиято сърцевина е изпълнена със сладост, облечена в твърда кора, както ги е описал поетът:
Имало в тази градина и кисели портокали като кисело вино, както ги е описал поетът:
Имало в тази градина и портокали с цвят на звезди, на златна руда, люлеещи се по клоните сякаш златни отливки, както е казал сладкодумният поет:
Имало в тази градина и сладки лимони, натежали по клоните и толкова желани, както ги е описал поетът:
В тази градина имало и кисели лимони с чист аромат, с големината на кокоше яйце, но украсено в нежно жълто, чиито плодове омайват с аромата си, както го е описал поетът:
Та имало в тази градина от всички плодове и аромати, зеленчуци и ухаещи цветя — такива има само в рая. И как можело да бъде друго, щом самият пазач се казвал Ридуан! Търговските синове се поразходили, разгледали градината и поседнали под асмата до него…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН ЧЕТИРИЙСЕТ И ШЕСТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че търговските синове сложили Нур ад-Дин по средата върху постелка от позлатена кожа подпрян на възглавница, натъпкана с паунова перушина и обшита отгоре с кожа от белка, и му подали ветрило от паунови пера. После свалили чалмите и седнали на сладка приказка, но всеки хвърлял поглед към Нур ад-Дин. По едно време дошъл роб, който носел върху главата си софра за ядене, върху нея — десетки подноси, чинии и стъклени чаши. Един от търговските синове бил поръчал всичко това още преди да тръгне към градината. На софрата имало от всичко, което бяга, лети и плува — яребици, пилета, гълъби, печени агнета и прекрасни риби. Сложили софрата, всички се протегнали към нея, яли до насита. Като свършили, си измили ръцете с чиста вода и мускусен сапун, избърсали ги с кърпи, тъкани от коприна и лен, подали и на Нур ад-Дин кърпа, обшита с червено злато, и той също се избърсал. Подали кафе, всекиму според вкуса, и пак се заговорили. Но ето че се появил пазачът, който носел кошница с рози и запитал:
— Господа, какво ще речете за този дъхав аромат?
— Прекрасен е! — рекли всички. — У розата той е особено силен!
— Така е! — рекъл градинарят. — Но аз си имам обичай: давам роза на онзи, който каже нещо красиво. Който иска роза, нека каже нещо подходящо за нея!
Момците били десет. Първият рекъл:
— Добре, дай ми! Ще кажа нещо, което е подходящо само за роза!
Пазачът му дал букет рози, взел ги той и заредил следните стихове:
Пазачът подал букет рози на втория момък, който изрецетирал:
Пазачът подал букет рози на третия момък и той заредил: