Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Поръчал той на един ковач три железни вериги, съблякъл им копринените дрехи, облякъл ги в одежди от конски косъм и ги опушил със сяра, за да вонят лошо.
— Окови нозете на тези неволници с веригите! — наредил на ковача.
И бутнал напред Зейн ал-Мауасиф. Щом я зърнал, ковачът загубил ума и дума, залитнал, замигал, много я харесал и запитал евреина:
— Каква е вината им?
— Те са си мои неволници! — отговорил евреинът. — Откраднаха ми парите и избягаха с тях!
— Проклятието на Аллаха да те постигне! — рекъл ковачът. — За бога, та ако тази неволница бъде изправена пред който и да е кадия, ако ще да я обвинят с хиляда вини на ден, той няма да я порицае. По нищо не личи да е крадла! Не бива да я оковаваш!
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН ЧЕТИРИЙСЕТ И ПЪРВАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Зейн ал-Мауасиф погледнала ковача, който се застъпвал за нея, и рекла на евреина:
— Моля те, за бога! Не ми откривай лицето пред този чужд мъж!
— А как си се показвала пред Масрур? — запитал той.
Тя премълчала. Но ковачът все пак се смилил над нея — оковал нозете й с по-лека верига, а за слугините оставил тежките. А тя имала нежна снага, непонасяща грубо платно. Все пак заедно със слугините носела грубата дреха от конски косми ден и нощ. Отслабнали телата им, побледнели лицата им.
Но по същото време в душата на ковача пламнала огнена страст към Зейн ал-Мауасиф. С огромен трепет той се прибрал у дома си и произнесъл следните стихове:
Точно когато ковачът си подпявал тази песен, край портата му минал главният кадия. Чул го той, пратил стражи да го извикат и му рекъл:
— Ковачо, коя е тази, за която споменаваше в песента си, а сърцето ти гореше в обич по нея?
Изправил се ковачът пред кадията, целунал му ръка и рекъл:
— Нека Аллах да продължи дните ти, господарю наш кадия! Тя е неволница, има такива и такива черти… — и той започнал да му описва прелестите на Зейн ал-Мауасиф и как е унижена, окована във вериги, гладна, измъчвана.
— Ковачо! — рекъл кадията. — Ти ще си й свидетелят, доведи я, за да разгледам справедливо делото й — все пак тя е окована от твоята ръка и ако не свидетелстваш, Аллах ще те накаже!
Отишъл ковачът в дома на Зейн ал-Мауасиф. Вратата била заключена, но той чул нежни думи, избликващи от нежна душа — защото по това време Зейн ал-Мауасиф напивала следните стихове:
От очите на ковача потекли сълзи като дъжд от облаци и той почукал.
— Кой е? — запитали отвътре.
— Аз съм, ковачът! — отговорил той и им казал, че кадията поискал да се явят при него и да започне дело, чрез което да накаже угнетителя им и да защити правото им.
Запретнал се той, направил ключове за катинарите, отключил вратата, разковал веригите, снел ги от нозете им, извел ги навън и им показал улицата към дома на кадията. Слугинята Хабуб отвела господарката си в хамама, изкъпала я и я облякла в копринена дреха. Тя вече изглеждала прилично и се радвала, че мъжът й е зает с някакви търговци. Украсила се и отишла в дома на кадията. А той, щом я зърнал, се изправил на крака. Тя го поздравила с учтиви думи, като между другото му метнала няколко стрели с погледа си, а после му разказала за страданията, които й бил причинил мъжът й.
— Как се казваш, неволнице? — запитал я кадията.
— Казвам се Зейн ал-Мауасиф, а слугинята ми се казва Хабуб! — отговорила тя.