Спомен за светлина

Гавин вървеше през дима. Черни пипала се къдреха около него и той усещаше топлината на тлеещата трева през подметките на ботушите си, но огънят бе почти догорял тук, на върха на Височините, и земята бе потъмняла от пепелта.

Трупове и няколкото разбити дракона лежаха по земята. Гавин знаеше, че понякога, за да обновят нивите, селяните ги палят. Самият свят гореше сега.

Докато се промъкваше през извиващия се черен дим - с мокра кърпа, вързана на лицето, - Гавин се молеше за обновление.

По цялата земя се виждаха тънки като паяжини пукнатини. Сянката я унищожаваше.

Повечето тролоци се събираха на Височините с изглед към брода Хавал, макар че няколко ровеха из труповете на склона. Сигурно бяха привлечени от миризмата на горяща плът. Сред дима се появи мърдраал и започна да ги гълчи на непонятен за Гавин език, после ги запердаши с камшик.

Гавин замръзна, но Получовекът не го забеляза, а подкара изостаналите тролоци към другите. Гавин чакаше и дишаше тихо през кърпата. Усещаше загърналите го сенки от Кръвните ножове. Трите пръстена му бяха причинили някои неща. Чувстваше се замаян и краката му се движеха прекалено бързо, когато стъпваше. Беше му отнело време, докато свикне да пази равновесие при всяко движение.

Тролок с вълча муцуна се надигна иззад купчина отломки наблизо и подуши във въздуха, загледан след Сенчестия. След това се измъкна от укритието си, метнал на рамото си труп. Мина покрай Гавин - няма и на пет стъпки от него, - спря и отново подуши. После продължи. От тялото, което носеше на рамото си, се провлече наметалото на Стражник. Горкият Сюмон. Никога повече нямаше да изиграе ръка на карти. Гавин изръмжа тихо и скочи напред, преди да е успял да се спре. Задвижи се в Целувка на пепелянката, завъртя се вихрено и отсече главата на тролока.

Главата се търкулна, а трупът се свлече. Гавин се изруга наум, присви се и се промъкна обратно в пушеците. Димът щеше да скрие миризмата му, а къдрещите се черни валма - замъглената му фигура. Глупак! Да се излага на риск заради убийството на един тролок. Трупът на Сюмон все едно щеше да свърши в казана. Гавин не можеше да избие цялата тази паплач. Беше тук заради един мъж.

Присви се и зачака да види дали атаката му е забелязана. Навярно нямаше да могат да го видят - не беше сигурен колко са го скрили пръстените, - но всеки погледнал насам щеше да е видял падането на тролока.

Никакъв предупредителен вик. Гавин се изправи и продължи. Едва сега забеляза, че между черното на пепелта на пръстите му е избила червенина. Беше ги изгорил. Болката едва се усещаше. Пръстените. Не можеше да мисли ясно, но за щастие това не намаляваше способността му да се бие. Поне инстинктите му сега бяха по-силни.