Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— Мила моя — продължи той, — този случай… хм… може да послужи за отличен пример. Отличен пример… хм… за тебе, мое любимо и предано чадо.
Развълнувана от думите му, малката Дорит не знаеше какво да каже, макар че той се спря, като че ли очакваше да чуе нещо.
— Еми — подхвана той, — твоята мила сестра, нашата Фани, свърза… хм… брак, предимно с цел да разшири основата на… хм… връзките ни и… хм… да утвърди положението ни в обществото. Мила, моя, вярвам, че не е много далече времето, когато и за тебе ще се намери добра партия.
— О, не! Позволи да си остана при тебе! От сърце те умолявам да си остана при тебе! Не искам нищо друго, освен да съм при тебе и да се грижа за тебе!
Тя изрече всичко това с внезапна тревога.
— Еми, Еми, не може така! — каза мистър Дорит. — Това е слабост и детинщина, слабост и детинщина. Ти носиш… хм… отговорност, наложена от общественото ти положение. Трябва да развиеш това положение и да бъдеш… хм… достойна за него. А колкото за грижите ти по мене, аз мога… хм… да се грижа за себе си. Или — добави той след малко, — ако ли пък стане нужда някой да се грижи за мене… то… хм… слава богу… има кой да се грижи за мене. Но аз не мога… мило дете, и да помисля да те монополизирам… ха… един вид, да те пожертвувам.
О, сега ли намери да се представя себеотрицателен и да парадира с това, и да си вярва, като че ли такова нещо бе възможно!
— Не говори, Еми. Аз положително не мога да допусна такова нещо. Не бива… хм… да го допускам. Съвестта ми… хм… не би позволила. И затова, моя мила се възползувам от този радостен и грандиозен случай… хм… да ти кажа тържествено, че сега е мое най-съкровено желание и цел да те видя… хе… подходящо (повтарям подходящо) омъжена.
— О, не, мили папа, моля ти се!
— Еми — каза мистър Дорит, — аз съм сигурен, че ако отнесем въпроса до някого, който познава по-добре света и има по-изтънчени чувства и разум — да кажем например… хм… мисис Дженеръл… сигурен съм, че няма да има две мнения по отношение… хм… характера на нежните ми и правилни бащински чувства. Но тъй като… хм… от опит познавам любещото ти и предано сърце, смятам, че повече няма какво да говоря. Засега нямам… хм… кого да ти предложа за съпруг, мила: дори нямам и никой пред вид. Само искам… хм… да се разберем. Хм. Лека нощ, мила и моя единствена останала дъще. Лека нощ и бог да те благослови.
Ако тази вечер през главата на малката Дорит премина мисълта, че сега, в богатството си, той лесно би се отказал от нея, когато бе си наумил да я замести с втора жена, тя прогони тази мисъл. Все така вярна на него, както през най-тежките дни, когато му беше единствена подкрепа, тя прогони тази мисъл; и през горчивите си сълзи в онази безсънна нощ тя само го осъди в душата си, че гледа на всичко чрез очите на богатството си и има само една грижа — как да запази това богатство и как да го увеличи.
Те останаха да седят в парадната карета още три седмици с мисис Дженеръл на капрата и след това той замина за Флоренция, да настигне Фани. На малката Дорит много й се искаше да го придружи дотам, от обич към него, и после да се върне сама и да си мисли за скъпата й Англия. Но макар че агентът беше заминал с булката, оставаше камердинерът и докато можеше да се наеме заплатен придружител, до нея нямаше да дойде ред. Когато останаха сами в Римската им резиденция, мисис Дженеръл се поотпусна, доколкото можеше да се отпусне в каквото да е отношение. Тогава малката Дорит често излизаше сама в наетата карета, която им бе оставена на разположение, и слизаше от нея да се скита между развалините на стария Рим. Развалините на огромния стар амфитеатър, на старите храмове, на древните възпоминателни арки, утъпканите стари пътища, гробници, които освен онова, което представляваха сами по себе си, бяха за нея и развалините на стария Маршалси, развалини от собствения й някогашен живот, развалини от лицата и формите, които някога го населяваха, развалини от любовта, надеждите, грижите и радостите й. Два свята от човешки дела и страдание лежаха в развалини пред очите на самотното момиче, което често седеше на някоя разбита отломка; тези уединени места дори под синьото небе тя не можеше да отдели един от друг — но изскочеше ли отнякъде мисис Дженеръл, всичко изгубваше багрите си, както природата и изкуството бяха обезцветили нея самата, и налагаше печата на помади и призми и в текста на мистър Юстъс, и на всичко, до което се докоснеше; навсякъде търсеше мистър Юстъс и Сие и не виждаше нищо друго; изравяше най-сухите кокалчета от древността и ги нагълтваше цели, без да ги сдъвче — същински вампир в ръкавици.