Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Така се наложи да се постави въпросът кога, къде и как да се венчае мистър Спарклър за най-първото момиче в света, у което няма никакви такива глупости. Разрешението на въпроса след известна тайнственост и потайност бе съобщено на сестра й от самата мис Фани.
— Слушай, дете мое — й каза тя един ден. — Ще ти кажа нещо. Току-що решихме и, разбира се, бързам да ти го кажа още същия миг.
— За сватбата ли, Фани?
— Скъпо дете — каза Фани, — не избързвай пред мене! Нека ти съобщя новината, както аз намеря за добре, нетърпеливке. А колкото за твоята догадка, ако трябва да ти отговоря буквално, отговорът е — не. Защото всъщност не става въпрос за моята сватба; а по-скоро за сватбата на Едмънд.
Малката Дорит остана (не съвсем неоснователно) в недоумение как да разбере разликата.
— Аз не съм притеснена — извика Фани — и не бързам. Мене нито ме викат на служба, нито — да гласувам. Но Едмънд го викат. А Едмънд изпада в ужас при мисълта да замине сам, пък всъщност и аз не смея да го пусна сам. Защото е много възможно (както обикновено) да извърши някоя глупост и сигурно ще извърши.
След този безпристрастен извод за доверието, което можеше безопасно да се окаже на бъдещия й съпруг, тя деловито свали шапката си и я размаха за панделките.
— Ето защо въпросът засяга много повече Едмънд, отколкото мене. Както и да е, вече няма какво да говорим по това. То се разбира от само себе си. Е, мила моя Еми! Възниква въпросът, сам ли да върви, или да не върви сам, и тогава следва другия въпрос: да се венчаем ли тук веднага, или да се венчаем в Лондон след няколко месеца?
— Виждам, че ще те загубя, Фани.
— Ама че си прибързано дете! — извика Фани полуснизходително и полураздразнена. — Моля ти се, миличка, изслушай ме! Тази жена (разбира се, касаеше се за мисис Мърдл) ще остане тук до след Великден, така че, ако се венчая тук и отида в Лондон с Едмънд, ще взема преднина пред нея. А това вече е от значение. И още нещо, Еми. Щом тази жена няма да ми се пречка, аз съм склонна да приема предложението, което мистър Мърдл е направил на папа — Едмънд и аз да живеем в онази същата къща — ти я знаеш, — където ти веднаж ходи с една танцьорка, мила, докато не бъде избран и нареден наш собствен дом. Но и това не е всичко, Еми. Тъй като папа смяташе да отиде в Лондон през пролетта — ако ние с Едмънд се оженим тук, бихме могли да отидем до Флоренция, където папа може да ни настигне, и тримата да пътуваме до Лондон заедно. Мистър Мърдл е помолил папа да му гостува в тази същата къща и мисля, че той ще приеме поканата. Но той си е господар на постъпките и по този въпрос (който не е никак съществен) не мога да се изказвам с положителност.
Тонът, с който Фани направи изказването, достатъчно убедително изтъкна разликата между папа, който беше господар на постъпките си, и мистър Спарклър, който далече не беше господар на своите. Сестра й обаче не го забеляза, защото беше раздвоена между мъката от предстоящата раздяла и ненапускащото я желание да се завърне с баща си в Лондон.
— Това ли са решенията ти, мила Фани?
— Решения? — повтори Фани. — Е, наистина, дете, ти започваш да ме дразниш. Знаеш, че специално се старая да не дам на думите си такъв оттенък. Аз казах, че възникват известни въпроси и това са те.
Замислените очи на малката Дорит срещнаха нежно и спокойно нейните.
— И сега, мило мое момиче — каза Фани и нетърпеливо размаха шапката, — безполезно е да ме зяпаш така. И бухалът знае да се блещи. Аз се обръщам към тебе за съвет. Какво ме съветваш да правя?
— Не мислиш ли — след кратка пауза запита убедително малката Дорит, — не мислиш ли, Фани, че като се вземат под внимание някои неща, няма да е най-добре да отложиш сватбата за няколко месеца.
— Не, малка костенурке — възрази извънредно остро Фани, — не мисля нищо подобно.
Тук тя съвсем захвърли шапката и се тръшна в едно кресло. Но изведнаж отново се разнежи, скокна от креслото и коленичи на пода да прегърне сестра си заедно с креслото й.
— Не мисли, че съм прибързана или лоша, миличка, защото наистина не съм. Но ти си такова чудаче! Караш човека да те ухапе, когато най му се иска да те приласкае. Та не ти ли казах, миличко бебе, че не смея да пусна Едмънд сам и сама не знаеш ли това?