Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)

Мисис Спарклър, настанена в официалните си апартаменти — светая светих от пух, коприна, кретон и фин лен, — си помисли, че дотук победата е нейна и всяка стъпка от пътя й — открита. В деня преди сватбата си с израз на благосклонно безразличие в присъствието на мисис Мърдл тя бе подарила на камериерката й няколко дреболии за спомен (гривна, шапка и две рокли, съвсем нови) около четири пъти по-скъпи от подаръка, който й бе направила мисис Мърдл в миналото. Сега тя беше настанена в апартаментите на самата мисис Мърдл, които бяха допълнително подобрени, за да станат по-достойни за нея. Излегната там, обградена от всички луксозни принадлежности, които богатството можеше да даде или изобретателността да измисли, тя видя в мечтите си как нейният красив бюст, туптящ в унисон с екзалтираните й мисли, се състезава с бюста, който се бе така дълго славил, засенчва го и го сваля от трона му. Щастлива ли бе? В този миг Фани трябва да е била щастлива. Сега тя не изказваше желание да умре.

Пътният агент не одобри намерението на мистър Дорит да отседне у приятеля си и предпочете да го отведе в един хотел на Брук Стрийт, Гроувнър Скуеър. Мистър Мърдл поръча да приготвят каретата му рано на другата сутрин, за да може да посети мистър Дорит веднага след закуска.

А каретата беше блестяща; конете лъщяха пригладени, хомотите блестяха, разкошните ливреи като че ли щяха да са вечни. Разкошен и внушителен екипаж. Екипаж, достоен за един Мърдл. Ранобудниците извръщаха глави след него, като минаваше с тропот по улиците, и казваха със страхопочитание: „Ето го, минава!“

И той продължи да отминава, докато спря на Брук Стрийт. И тогава елмазът излезе от скъпоценната си кутийка и не беше блестящ сам по себе си — а точно обратното.

В хотела настана суматоха! Мърдл!! Хазяинът, макар и важен господин, който току-що бе се върнал от града в собствената си карета, впрегната с два породисти коня, излезе сам да го отведе на горния етаж. Чиновниците и прислугата го пресрещнаха през задни входове и уж случайно се въртяха по вратите и ъглите, за да го погледат. Мърдл!! О вие, слънце, луна и звезди! Това е великият човек! Богаташът, който, така да се каже, беше опровергал Новия завет и беше влязъл вече в царството небесно! Човекът, който можеше да покани на обяд, когото си пожелае, и който бе натрупал пари! Докато се качваше по стълбите, хора бяха вече застанали на по-долните стъпала, та сянката му да падне върху тях, когато заслиза. Така изнасяха болните и ги полагаха по пътя на великия учител — който не беше влязъл в доброто общество и не беше натрупал пари.

Мистър Дорит, облечен в халат и снабден с вестник, закусваше. Пътният агент съобщи възбудено: „Мистър Мейрдел!“ Сърцето на мистър Дорит подскочи от вълнение, като рипна от стола:

— Мистър Мърдл, това е… ха… наистина голяма чест. Позволете да изразя… хм… чувството си, силното чувство, което изпитвам от този… хм… много ласкателен жест на внимание. Много добре ми е известно, сър, колко много са изискванията спрямо вас… хм… и колко скъпоценно е вашето време. — Мистър Дорит не можа да наблегне достатъчно на „скъпоценно“ и не остана доволен. — В този ранен час… хм… да ми посветите и минутка от безценното си време… хм… е комплимент, за който благодаря с най-голямо уважение.