Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Мистър Дорит просто се разтрепера, докато говореше на великия човек.
Мистър Мърдл изпусна няколко неразбираеми звуци със своя глух, сподавен, колеблив глас и най-после рече:
— Радвам се да ви видя, сър.
— Много сте любезен — каза мистър Дорит, — истински любезен.
По това време посетителят беше вече седнал и прокарваше великата си десница по изнуреното си чело.
— Надявам се, че сте добре, мистър Мърдл?
— Добре съм както… да, добре както винаги — каза мистър Мърдл.
— Вие трябва да сте страшно зает.
— Порядъчно… Но… ох… не… нямам някое сериозно оплакване — каза мистър Мърдл и огледа стаята.
— Лека диспепсия? — подметна мистър Дорит.
— Много вероятно. Но иначе… о, иначе съм почти добре — каза мистър Мърдл.
В ъглите на устните му имаше следи от черно, като от барутна експлозия, а самият той изглеждаше като човек, който, ако беше с по-жив темперамент, щеше да е трескав тази сутрин. Това именно и умореният жест, с който поглаждаше челото си, подтикнаха загрижените въпроси на мистър Дорит.
— Оставих мисис Мърдл — угоднически продължи мистър Дорит, — както ви е известно… хм… наблюдавана от всички наблюдатели и… хм… обожавана от всички обожатели, първа красавица и чаровница на римското общество.
— Мисис Мърдл — каза мистър Мърдл — е всеобщо призната за привлекателна жена. И безспорно е. Съзнавам го.
— Та кой може да не го съзнава? — отвърна мистър Дорит.
Мистър Мърдл обърна езика си, без да отвори уста, като че ли езикът му бе твърд и непокорен, облиза устните си, поглади челото си отново и огледа стаята главно под столовете.
— Но — каза той, като за пръв път погледна мистър Дорит в лицето и веднага сведе поглед към копчетата на жилетката му — ако говорим за привлекателност, то дъщеря ви трябва да стане предмет на разговора ни. Тя е извънредно красива. И лицето, и фигурата й са нещо съвсем необикновено. Когато младите пристигнаха снощи, наистина останах изненадан при вида на такава прелест.
Мистър Дорит остана така доволен, че рече… хм… той не можа да не каже на мистър Мърдл устно, както вече бе сторил писмено, каква голяма чест е за него и колко щастлив се чувствува от тази връзка на двете им семейства. И подаде ръката си. Мистър Мърдл погледа малко ръката, пое я върху своята за миг, като че ли неговата беше поднос или парче риба, и после я върна на мистър Дорит.
— Реших да намина с колата рано сутринта — каза мистър Мърдл — да ви предложа услугите си, ако мога да ви бъда полезен с нещо, и да ви кажа, че се надявам да ми направите чест поне да вечеряте с мене днес и всеки ден през престоя ви в града, когато нямате по-добър ангажимент.
Мистър Дорит остана възхитен от това внимание.
— Ще останете ли за дълго, сър?
— Засега нямам намерение — каза мистър Дорит — да… хм… остана повече от две недели.
— Това е твърде кратък престой след такова дълго пътуване — отвърна мистър Мърдл.
— Хм… Да — каза мистър Дорит, — но истината е… хм… мой мили мистър Мърдл, че животът в чужбина се оказа много подходящ за здравето и вкуса ми, и… хм… настоящото ми посещение в Лондон цели две неща. Първо… хм… голямата чест и… хм… привилегията, на която сега се радвам и която ценя; второ, да уредя… хм… влагането, така да се каже, по най-добър начин на… хм, хм… парите си.
— Е, сър — каза мистър Мърдл и отново преметна езика си, — ако мога да ви бъда от полза в това отношение, можете да разчитате на мене.
Мистър Дорит се обърка и започна да се запъва много по-често от обикновено, като заговори на тази тема, защото не му беше съвсем ясно как би се отнесъл към въпроса този високопоставен властелин. Той се боеше, че намекът за какъвто и да е частен капитал или състояние ще се стори мизерна дреболия на този ангросист. Облекчен от любезното предложение на мистър Мърдл да му бъде в услуга, той веднага го прие и изсипа куп благодарности.
— Аз едва… хм… дръзвах — каза мистър Дорит, — уверявам ви, да се надявам за… хм… огромната привилегия да получа прекия ви съвет и помощ. Макар че, разбира се, при всички обстоятелства и аз като… хм… останалия цивилизован свят бих следвал мистър Мърдл.