Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)

— Да, да, Фани. Ти ми каза, зная.

— И ти го знаеш, сигурна съм — отвърна Фани — Е, скъпо дете! Щом той не бива да се пуска сам, следва, че и аз трябва да вървя с него, нали?

— Да… така изглежда, мила — каза малката Дорит.

— Следователно, като чу вече възможните условия, за да се постигне тази цел, трябва ли да разбера, Еми, че, общо взето, ме съветваш да ги изпълня?

— Да… Струва ми се, мила — повтори малката Дорит.

— Много добре! — извика Фани примирено. — Тогава значи трябва да стане! Дойдох при тебе, мила, защото ме мъчеха съмнения и не можех да взема решение. Сега вече реших. Така да бъде!

Като се покори по този начин на съвета на сестра си и на обстоятелствата, Фани стана съвсем благоразположена, като човек, който е пожертвувал своите желания за най-скъпия си приятел, и съвестта му е доволна от тази жертва.

— Все пак, Еми — каза тя на сестра си, — ти си най-милото дребосъче на света и си така разумна! Просто не зная какво бих правила без тебе!

При тези думи тя я притисна до гърдите си с истинска нежност.

— Това не значи, че смятам да се разделям с тебе, Еми, съвсем не, защото се надявам, че винаги ще си останем почти неразделни. А сега, дете мое, ще ти дам един добър съвет. Когато останеш тук сама с мисис Дженеръл…

— Да не смятате да ме оставите сама с мисис Дженеръл? — запита тихо малката Дорит.

— Но, разбира се, скъпа моя, докато се завърне папа. Естествено, като не считаме Едуърд, който сигурно няма да ти прави компания, дори когато е тук, а още по-малко, когато е в Неапол или в Сицилия — чакай, какво щях да ти кажа? — ти си такава сладка хитрушка в умението си да пресичаш другите — да, щях да кажа, когато останеш тук сама с мисис Дженеръл, Еми, не се оставяй да те подведе, че уж тя се грижи за папа или папа се грижи за нея. Тя ще се опита. Много добре зная как лукаво си опипва пътя с тези нейни ръкавици. Но ти по никой начин не давай вид, че я разбираш. И ако папа ти каже, като си дойде, че възнамерява да направи мисис Дженеръл твоя мама (което е много възможно), защото няма да ме има, съветвам те да кажеш: „Папа, позволи ми да се обявя силно против това. Фани ме предупреди, и тя също е против, и аз съм против.“ С това не искам да кажа, че има някаква вероятност твоето възражение да окаже влияние, Еми, или пък смятам, че ти ще можеш да го направиш поне с малко твърдост. Но тук е въпрос на принцип — семейния принцип — и аз те умолявам да не се покоряваш да приемеш мисис Дженеръл за мащеха и да го отстояваш, като накараш всички около тебе да се чувствуват безкрайно неловко. Не очаквам, че ти ще можеш да издържиш, уверена съм, че няма да издържиш, понеже се отнася до папа — но искам да те пораздвижа да почувствуваш дълга си. А колкото до подкрепа от моя страна или до съпротивата, която ще окажа срещу този брак, разчитай на мене, мила. Всичката тежест, която ще имам като женена жена, и нелишена от привлекателност, ще бъде използувана срещу тази жена, ще падне на главата и на изкуствената коса на мисис Дженеръл (защото съм уверена, че не е съвсем естествена, каквато е грозна, и никой човек с ума си не би дал две пари за нея).