Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Тук мисис Дженеръл спря и прибави наум, за да придаде подходяща форма на устните си: папа, помада, прах и призма.
— Мистър Дорит — добави гласно тя — е винаги най-любезен и аз моля да ми разрешите да изкажа благодарността си за вниманието, нещо повече, за честта, която той и мис Дорит ми оказват, като ме удостояват с доверието, съобщавайки ми за събитието така рано. Моите благодарности и поздравления се отнасят еднакво към мистър Дорит и мис Дорит.
— Това ми е извънредно, просто неизразимо приятно — забеляза мис Фани. — Какво облекчение за мене, че вие нямате нищо против брака ми, мисис Дженеръл! Уверявам ви, това просто сваля товар от душата ми. Не зная какво бих сторила — продължи Фани, — ако бяхте направили някакво възражение, мисис Дженеръл.
Мисис Дженеръл сви устни в усмивка на призми и помада и размести ръкавиците си така, че дясната дойде отгоре, а лявата — отдолу.
— Да запазя одобрението ви, мисис Дженеръл — продължи Фани, като отвърна на усмивката с усмивка, в която нямаше и следа от горните елементи, — ще бъде, разбира се, най-възвишената цел на семейния ми живот; да го загубя — би било истинско нещастие. Сигурна съм, че вие с вашата любезност не ще имате нищо против, а и папа също, ако все пак изправя една малка грешка, която допуснахте. И най-добрите от нас изпадат в грешки, та дори и вие, мисис Дженеръл, изпаднахте в малка грешка. Вниманието и честта, на които така наблегнахте, мисис Дженеръл, във връзка с настоящото доверие, бяха безсъмнено приятно обрисувани, но не произлизат от мене. Да потърся съвета ви би било така достойно от моя страна, че не мога да си присвоя заслуга, която всъщност не ми принадлежи. Тя е изцяло на папа. Дълбоко съм ви признателна за насърчението и покровителството, но всъщност татко ги поиска, а не аз. Трябва да ви благодаря, мисис Дженеръл, че ми облекчихте душата, като така мило се съгласихте на годежа ми, но вие всъщност няма за какво да ми благодарите. Дано и в бъдеще винаги одобрявате постъпките ми и дано сестра ми още дълго бъде удостоена с вашето благоволение, мисис Дженеръл.
С тази реч, произнесена в най-учтив тон, Фани весело и елегантно напусна стаята, но щом се отдалечи достатъчно, изтича по стълбите с пламнало лице, връхлетя върху сестра си, нарече я сляпа мишка, разтърси я, за да й отвори по-добре очите, разказа й за случилото се и я запита какво мисли за папа сега.
Към мисис Мърдл младото момиче се държеше много независимо и със самообладание, но засега без явно открита враждебност. От време на време имаха по някоя лека схватка, например когато Фани се чувствуваше потупана по гърба от тази лейди или когато мисис Мърдл изглеждаше особено млада и добре; но мисис Мърдл винаги бързо слагаше край на тези стълкновения, като потъваше във възглавницата си с грациозно безразличие и съсредоточаваше вниманието си другаде. Обществото (защото това мистериозно същество царуваше и на Седемте хълма38) намери, че Фани е направила голям напредък след годежа си. Стана много по-достъпна, много по-свободна и любезна, много по-малко взискателна; до такава степен, че сега влачеше след себе си куп поклонници и обожатели за голямо възмущение на дамите, които имаха дъщери за женене и които решително вдигнаха бунтовно знаме в обществото против мис Дорит. Мис Дорит изпитваше удоволствие от вълнението, което предизвикваше, ходеше с вирната глава и парадираше не само със собствената си личност, но и с мистър Спарклър, като че ли да им каже: „Ако намирам за уместно да се движа триумфално между вас и да влача след себе си този слабоват пленник в окови вместо някой по-силен, то си е моя работа. Стига, че така съм решила!“ От своя страна, мистър Спарклър не оспорваше нищо; вървеше, където го водеха, правеше, каквото му кажеха, и мислеше, че щом годеницата му се ползува с известност, то значи, че и той самият е станал известен по най-лек начин, и искрено бе благодарен, че е така открито признат.
През това време зимата изтече и настана пролет, та мистър Спарклър трябваше да се завърне в Англия, за да заеме определената му роля при проявяването и направляването на националния гений, знание, търговия, дух и разум. Страната на Шекспир, Милтън, Бейкън, Нютън, Уот, родина на толкова философи, естествоизпитатели, покорители на природата и изкуството в безчетните им прояви, зовеше мистър Спарклър да дойде да се погрижи за нея, че иначе щеше да загине. Мистър Спарклър не можа да устои на този отчаян зов, изтръгнат от дън душата на неговото отечество, и заяви, че трябва да върви.
38
Рим е разположен на седем хълма. — Б.пр.