Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— Но нали знаете, ние сме вече един вид роднини, сър — каза мистър Мърдл, някак особено заинтересован от шарките на килима, — и следователно можете да разчитате на услугите ми.
— Хм. Много мило наистина! — извика мистър Дорит. — Хм. Извънредно мило!
— В настоящия момент — каза мистър Мърдл — не би било лесно за обикновен външен човек, както ги наричаме, да се включи в доходно предприятие — разбира се, говоря за моите доходни предприятия.
— Разбира се, разбира се! — извика мистър Дорит с тон, който даваше да се разбере, че други доходни предприятия и не съществуват.
— Освен ако даде голяма цена и, както ние казваме, много дълга цифра.
Мистър Дорит се изсмя от удоволствие.
— Ха, ха, ха! Дълга цифра! Добре казано. Хм! Много изразително, наистина!
— Както и да е — каза мистър Мърдл, — обикновено си запазвам правото да проявявам известно предпочитание или както казват хората, благоволение — като един вид комплимент за грижите и безпокойството ми.
— И за съзнанието ви за обществен дълг и гениалността ви — допълни мистър Дорит.
Мистър Мърдл преглътна сухо, като че ли тези качества представляваха голям хап; после добави:
— Като един вид награда за това. Ако желаете, аз ще видя как да упражня тази ограничена власт (защото хората са завистливи, а тя е ограничена) във ваша полза.
— Много сте добър — отвърна мистър Дорит. — Много сте добър.
— Разбира се — каза мистър Мърдл, — при този вид сделки трябва да се спазва най-строга честност и почтеност; страните да са изпълнени с най-чиста вяра една към друга; да си имат безукорно и безукоризнено доверие; иначе сделката не става.
Мистър Дорит горещо одобри тези благородни чувства.
— И така — каза мистър Мърдл, — мога да ви окажа предпочитание само в известен размер.
— Разбирам. В определен размер.
— В определен размер. И съвсем честно. А колкото за моя съвет — каза мистър Мърдл, — това е вече друг въпрос. Какъвто и да е…
О! Какъвто и да беше! (Мистър Дорит не можеше да понесе и най-лекия намек за неговото подценяване, дори от самия мистър Мърдл.)
— … моя съвет при такива безупречно честни отношения между мене и моя партньор никой не може да ми попречи да го дам, ако пожелая. Той — каза мистър Мърдл, впил поглед в една боклукчийска кола, която минаваше край прозореца — ще ви бъде на разположение, когато намерите за нужно да го поискате.
Пак благодарности от страна на мистър Дорит. Пак поглаждане на челото от страна на мистър Мърдл. Спокойствие и мълчание. Мистър Мърдл съзерцава копчетата на жилетката на мистър Дорит.
— Моето време е скъпо — каза мистър Мърдл и стана изведнаж, като че ли междувременно бе чакал да му дойдат краката и те току-що бяха пристигнали. — Трябва да вървя в Сити. Може ли да ви откарам някъде, сър? Ще ми бъде приятно да ви оставя, където пожелаете, или може да продължите с екипажа ми — колата ми е на ваше разположение.
Мистър Дорит си спомни, че има работа у банкера си. Кантората на банкера му била в Сити. Щастливо съвпадение; мистър Мърдл ще го закара в Сити. Но дали няма да забави мистър Мърдл, докато си облича палтото? Не, не, няма да го забави; мистър Мърдл настоява да го почака. И така мистър Дорит се оттегля в другата стая, оставя се в ръцете на камериера си и след пет минути се връща сияещ.
И тогава мистър Мърдл рече: „Позволете, сър. Хванете ръката ми.“
И така, облегнат на ръката на мистър Мърдл, мистър Дорит заслиза по стълбата, видя поклонниците по стъпалата и почувствува светлината, която се излъчваше от мистър Мърдл, да се отразява и в него самия. А след това екипажът и влизането в Сити; и хората, които ги гледаха; и шапките, които летяха от сивите глави; и всеобщото кланяне и пълзене пред този удивителен смъртен — пълзене, каквото светът не бе виждал, — ей богу, не! Заслужава да си помислят за това поклонниците с разни наименования, които се събират в Уестминстърското абатство и катедралата „Свети Павел“ всеки неделен ден от годината. Мистър Дорит си мислеше, че сънува приказен сън — седнал в тази триумфална колесница, да се носи тържествено към достойната цел: златната улица на банкерите.
Там мистър Мърдл настоя да слезе и да продължи пеша, а остави скромния си екипаж на разположение на мистър Дорит. Така сънят стана още по-приказен, когато мистър Дорит излезе от банката сам и хората зяпаха него по липса на мистър Мърдл, а докато се носеше в колата, си въобразяваше, че чува чести възклицания: