Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
***
Западната порта най-накрая рухна.
Едион беше готов, когато таранът я проби със стон на желязо. В следващия момент моратските войници плъзнаха навсякъде.
Едион беше подредил хората си щит до щит в защитна формация.
Но това не стигаше. Гибелният легион не успя да възпре черния прилив откъм бойното поле, колкото и да го тласкаха назад, назад и назад по прохода към портата. Рен и войниците му по стените също се оказваха безсилни срещу вълната, преливаща над тях.
Трябваше да затворят някак портата. Все някак.
Едион едва смогваше да си поеме дъх, да се задържи на крака.
Проехтя предупредителен рог. Морат изпращаше втора армия. Цялата обгърната в мрак.
Валгски принцове - множество. Врагът ги бе пазил до последно.
Рен се провикна към него в хаоса:
- Разчистиха южната порта! Прибират възможно най-много от силите ни зад стените!
За да се прегрупират и организират преди сблъсъка с втората армия. Но докато западната порта зееше отворена и моратската паплач се изливаше през нея, нямаха шанс.
Трябваше да я затвори някак. С Гибелния легион промушваха и колеха войниците пред себе си, но те образуваха непробиваема стена.
Един уивърн се сгромоляса на полето пред портата и се затъркаля към тях по земята. Едион се приготви за сблъсъка на гигантското му тяло с останките от портата.
Само че поваленият звяр спря точно пред свода, смачквайки войниците с туловището си.
Заприщваше пътя на вражеската армия. Като жива барикада пред западната порта.
Съвсем умишлено, осъзна Едион, когато златокос воин скочи от седлото на уивърна, от което още висеше заклана вещица, чието гърло пръскаше синя кръв по тялото на звяра.
Воинът хукна към тях с меч в едната ръка и кинжал в другата. Устреми се към Едион и кехлибарените му очи го заоглеждаха от глава до пети.
Баща му.
108
Моратските войници се катереха със зъби и нокти, преодолявайки тялото на поваления уивърн, препречило пътя им. Запълваха входа, прохода.
Нечий златен щит ги задържаше. Но за кратко.
Помощта на Гавриел обаче позволи на войниците от Гибелния легион да пресушат докрай меховете си с вода и да съберат изпопадалите оръжия.
Едион опря запъхтяно ръка в стената на прохода откъм портата. Враговете се блъскаха яростно зад щита на Гавриел.
- Ранен ли си? - попита го баща му.
Първите му думи към него.
Едион успя да вдигне ръка.
- Намерил си Елин - каза вместо отговор.
Лицето на Гавриел омекна.
- Да. И тя затвори Портата на Уирда.
Едион си отдъхна. Поне на това можеше да се зарадва.
- Ераван?
- Не.
Не го интересуваше защо копелето още беше живо. Какво се беше объркало.
Отблъсна се от стената и залитна. Баща му го хвана за лакътя.
- Трябва ти почивка.
Едион изтръгна ръка от хватката на баща си.
- Кажи го на загиналите войници.
- И ти ще загинеш - каза баща му с по-остър глас, отколкото го бе чувал да използва някога. - Поседни поне за минута.
Едион впи гневен поглед в него. Гавриел му отвърна със същия.
Настоятелен, непоклатим. Лицето на Пумата.
Едион просто килна глава.
Златният щит на Гавриел започваше да поддава под свирепия напор на Валгите, прииждащи от другата му страна.
- Трябва да затворим портата - каза Едион, посочвайки двете ѝ отворени със сила, но иначе здрави крила, долепени до стените. Пътят им към тях беше заприщен от гъмжилото моратски войници, напиращи да минат през щита на Гавриел. - Иначе ще превземат града, преди войската ни да се прегрупира.
Дори да съумееха да приберат войниците си зад стените, нямаше да постигнат нищо, ако западната порта зееше отворена.
Баща му проследи погледа му. Надникна към войниците, мъчещи се да повалят щита му. Притокът им бе намалял благодарение на уивърна, който така предвидливо бе свалил точно на входа.
- Тогава да я затворим - усмихна се мрачно на Едион. - Заедно...
Последната дума прозвуча като въпрос. Плах и някак тъжен. Заедно. Като баща и син. Като двама воини... рамо до рамо. Гавриел - баща му. Беше дошъл.
И като се взираше в кехлибарените му очи, Едион знаеше, че не идва заради Елин, нито заради Терасен.
- Заедно - програчи той на свой ред.
Не само срещу това изпитание. В тази битка. Но и във всичко, което ги чакаше след нея, ако оцелееха. Заедно.
Едион можеше да се закълне, че нещо като щастие и гордост изпълни очите на Гавриел. Щастие, гордост и горест - тежки, стари чувства.
Едион се върна при Гибелния легион и даде знак на войника до себе си да направи място за Гавриел в сгъстената им формация. Трябваше само да притиснат здраво врага и можеха да затворят портата. Собствената им армия щеше да влезе през южната и щяха да намерят начин да се прегрупират, преди втората армия да достигне града. Западната порта обаче трябваше да бъде разчистена и затворена. Завинаги.