Гаснещ зрак [bg]

— О? Така ли?

Без да обръща внимание на ироничния му тон, Гризин Фарл пристъпи до историка и присви очи към гоблена.

— Склонни са към лешоядство. Тъй че са по-малко ловци, отколкото мародери. Не обичат взаимната си компания, дори се боят от нея…

— Това изображение предполага обратното.

— Не, не предполага.

— Обясни.

— Те се превръщат в Буря. Буря от дракони, а това е ужасно нещо. Нито един Елейнт не може да се възпротиви, щом бъде прекрачен определен праг. Съберат ли се достатъчно зверове — създаде ли се достатъчно голяма Буря, — те се сливат. Превръщат се в един звяр, притежаващ много глави, много крайници, но една, неопровержима самоличност. Такава Буря си има име сред азатанаите. Тиамата. Богиня на унищожението. Тиам сред Тел Акаи. Кралицата на кипежа. — Замълча, после кимна към гоблена. — Тук имаме Буря. Виждаш унищожителната ѝ сила.

— Тоест пожарът… е нещо странично?

Гризин Фарл сви рамене.

— Нещо ги е привлякло. Това ще да е, предполагам.

— Нещо? Какво нещо, азатанай?

— Неизвестно. Може би… наранен портал?

— Бездната да те вземе, Фарл! Как може портал да е наранен?

— Небрежно използване, предполагам. Това, или някаква форма на основна опозиция.

„Основна опозиция?“

— Например Светлина срещу Мрак?

— Не непременно, историко. Извини ме, ако небрежно подбраните ми думи са те разтревожили. Сега се боиш от някакъв вид насилие, който би нарушил съюза на Майка Тъма и Баща Светлина, но това изобщо не е задължително.

— Боя се от насилието, водещо до този съюз!

Мигновена тъга смекчи чертите на грамадния мъж.

— Да, очаква ви необходимостта от деликатен баланс. Сега го разбирам. Но все пак бъди спокоен. Драконите наистина са се върнали на света, но те са разпръснати и така ще си останат, ако им се остави избор. Бурята е неприятно проявление дори за елейнтите, пленени в нея.

— Ами порталът? А този проклет брак?

— Ако нито едно от двете не окаже съпротива, всичко ще бъде добре.

— А ако едното се окаже… несклонно?

— Самото разпознаване на необходимостта придава мъдрост, не мислиш ли? Достатъчно, за да облекчи болката от такава несклонност. — Замълча, после добави: — Най-сетне нещо ясно проявено, за да придаде размах на молитвите ти?

— Ами да — отсече Райз Херат. — Колко проницателно от твоя страна.

— Този гоблен случайно да си има име?

— Извезано е на гърба. „Сетният ден“.

— Аха. Нищо друго, значи?

— Не мисля — отвърна горчиво Райз, — че нещо повече е било необходимо.