Зимата на света [bg]

— Обичаш ли ме? — попита той.

— Обожавам те. Благодаря, че и ти ме обичаш достатъчно, за да ми предложиш брак.

Е, така вече беше малко по-добре.

— Тогава защо не прие?

— Не искам да раждам деца по време на война.

— Добре, разбирам този довод.

— Попитай ме пак след като победим.

— Тогава може да не искам повече да се оженя за теб. — Ако си толкова непостоянен, значи съм постъпила правилно отказвайки ти днес. — Извинявай. За миг забравих, че не разбираш от шеги.

— Пишка ми се.

Зоя се измъкна от леглото и прекоси стаята гола. Володя едва можеше да повярва, че му е позволено да види това. Зоя имаше фигура като на модел или кинозвезда. Кожата й беше млечно бяла, а косата — светло руса. Навсякъде. Тя седна на тоалетната, без да затваря вратата. Володя се заслуша. Зоя нямаше никакви задръжки и това му носеше непрестанно удоволствие.

В момента той би трябвало да работи.

Разузнавателната общност в Москва изпадаше в пълен безпорядък при всяко посещение на съюзническите държавни глави. Сега ежедневието на Володя беше нарушено заради конференцията на външните министри, която щеше да започне на осемнадесети октомври. Гостите бяха американският държавен секретар Кордел Хъл и британският външен секретар Антъни Идън. Имаха някакъв вятърничав план за четиристранен пакт, който да включи и Китай. Сталин намираше това за пълна глупост и не проумяваше защо си губят времето. Американецът беше на седемдесет и две години и кашляше кръв — лекарят му също беше в Москва — но това не го правеше по-малко напорист. Той настояваше на пакта. По време на конференцията имаше толкова много работа, че хората от НКВД се видяха принудени да действат съвместно със службата на Володя, Военното разузнаване. В хотелските стаи трябваше да се прокарат микрофони — имаше микрофон и в стаята на двамата влюбени, обаче Володя го беше изключил. Гостуващите министри и техните екипи трябваше да се намират под непрестанно наблюдение. Багажът им трябваше тайно да се отвори и претърси. Телефонните им разговори трябваше да се запишат, транскрибират и преведат, след което да се прочетат и резюмират. Повечето хора, с които чужденците се срещаха, включително келнерите и камериерките, бяха служители на НКВД. Но всеки друг, с когото гостите говореха в хотела или на улицата, трябваше да се провери. Вероятно да се задържи, затвори и разпита с прилагане на мъчения. Много работа. Володя преуспяваше. Неговите шпиони в Берлин предаваха забележителни сведения. Предоставиха му плана за основната германска лятна офанзива — „Цитадела“ — и така донесоха съкрушителна победа за Червената армия. Зоя също беше щастлива. Съветският съюз поднови ядрените изследвания и тя стана част от екипа, който опитваше да разработи ядрена бомба. Работата им беше много изостанала от западните държави заради наложеното от скептичното отношение на Сталин забавяне. Като компенсация Зоя и колегите й получаваха ценна помощ от комунистическите шпиони в Англия и Америка, включително от Вили Фрунце, стар приятел на Володя от училище.