Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
Маке свали слушалката и я подаде на Вернер.
— Слушайте — нареди той и продължи да крачи.
— Засилва се — потвърди Вернер и върна слушалката. Очите му бяха направо трескави. „Уверен съм — пипнах те“, победоносно си помисли Маке. Тъкмо бяха подминали една сграда, когато върху нея със страшен трясък падна бомба. Обърнаха се и видяха как пламъците подхващат стените над разбитите прозорци на някаква пекарна.
— Боже, съвсем близо — възкликна Вагнер.
Тримата приближиха едно училище — ниска тухлена постройка с просторен асфалтов двор.
— Според мен е тук — заяви Маке.
Качиха се по няколко стъпала до входа. Вратата не беше заключена. Влязоха. Озоваха се в началото на широк коридор. В края му се виждаше голяма врата, навярно водеща към салона.
— Право напред — изкомандва Маке.
Извади деветмилиметровия си Люгер.
Вернер не беше въоръжен.
Чуха трясък, тътен и рев на експлозия — всички звуци бяха ужасяващо близки. Всички прозорци в училищния коридор се строшиха и по плочите на пода заваляха стъкла. Явно бомбата беше паднала на игрището навън. — Всички вън! Сградата ще се срути! — изкрещя Вернер. Маке обаче виждаше, че няма такава опасност. Това беше просто хитрост, с която Вернер искаше да предупреди пианиста. Вернер побягна, ала вместо да се насочи към вратата на сградата, той се понесе към салона.
За да предупреди приятелите си, заключи Маке.
Вагнер извади пистолета си, но Маке го спря:
— Не! Не стреляйте!
Вернер стигна до края на коридора и със замах отвори вратата на салона. — Бягайте! — изкрещя той. Сетне млъкна и се закова на място. В салона колегата на Маке, електроинженерът Ман, тракаше безсмислици на портативно радио. До него с извадени пистолети стояха Шнайдер и Рихтер. Маке се усмихваше триумфално. Сега младият Франк падна в капана. Вагнер излезе напред и опря дулото на пистолета си в челото на Вернер.
— Арестуван си, долен болшевик! — обяви Маке.
Вернер реагира бързо. Извърна глава от пистолета, сграбчи Вагнер за ръката и го завлече в салона. За кратко тялото на Вагнер пазеше Вернер от оръжията на мъжете вътре. После Вернер отблъсна нападателя си и го стовари на пода; светкавично излезе от салона и затръшна вратата.
Остана сам с Маке в коридора.
Тръгна към комисаря.
— Спри или ще стрелям! — насочи пистолета си Маке. — Няма — отвърна Вернер и се приближи още. — Трябва да ме разпитате, за да узнаете кои са другите.
Маке се прицели в коляното на младежа.
— Мога да те разпитам и с куршум в коляното — рече той и стреля.
Не уцели.
Вернер се хвърли към него и изби ръката, в която беше оръжието. Люгерът падна. Докато Маке го вземе, Вернер вече бягаше.
Маке вдигна пистолета.
Вернер стигна до вратата. Маке се прицели внимателно в краката му и стреля. Първите три изстрела пропуснаха целта и Вернер успя да излезе. Маке прати още един куршум през отворената врата и сега Вернер извика и падна. Комисарят се понесе по коридора. Чу зад гърба си как колегите му излизат от салона. Тогава покривът на сградата се разпадна с трясък, последва шум като от тупване и в училището плисна течен огън. Маке изрева от ужас, а след миг — и от болка, когато пламъците подхванаха дрехите му. Падна. Обгърна го тишина, а след нея — мрак.
V
Във фоайето на болницата лекарите групираха пациентите. Онези, които бяха само охлузени и порязани, ги пращаха в чакалнята под грижите на младшите сестри. Те почистваха раните и раздаваха аспирин. Тежките случаи биваха третирани на място, във фоайето, откъдето ги насочваха при специалистите на горния етаж. Мъртвите изнасяха на двора. Там ги полагаха на студената земя и ги оставяха, докато някой не ги разпознае и прибере. Доктор Ернст прегледа един от крещящите обгорели пациенти и предписа морфин. — Сега му свалете дрехите и намажете изгорелите места с мехлем.
И премина на следващия пациент.
Карла напълни спринцовката, а Фрида сряза овъглените дрехи на пациента. Той беше тежко обгорял отдясно, обаче отляво не беше толкова зле. Карла намери здрав участък на левия хълбок на мъжа. Тъкмо щеше да го инжектира, когато вдигна поглед към лицето му и застина. Разпозна тлъстата физиономия с мустачки като мръсно петно под носа. Преди две години същият човек беше нахълтал в дома й и беше арестувал нейния баща. Следващия път, когато Карла видя баща си, той вече умираше. А пациентът беше Томас Маке, комисар от Гестапо.