Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Зимата на света [bg]
Зимата на света [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зимата на света [bg]

Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 302 303 304 305 306 307 308 309 310 ... 384
Перейти на страницу:

— Аз съм от Бъфало. В нашия град има един известен бизнесмен, Лев Пешков. Питах се дали не сте роднини. Володя се сепна. Братът на баща му се казваше Лев Пешков и беше заминал за Бъфало преди Европейската война. Но предпазливостта го накара да се застрахова.

— Трябва да попитам баща ми.

— Учих в Харвард със сина на Лев Пешков, Грег. Може да се окаже твой братовчед.

— Възможно е.

Володя притеснено огледа насядалите около масата агенти. Уди не разбираше, че всяка връзка на съветски гражданин с някого в Америка може да навлече подозрения. — Знаеш ли, Уди, в тази страна се смята за обида, ако откажеш да пиеш.

Уди се усмихна приятно и отвърна:

— А в Америка не е така.

Володя вдигна своята чаша и пак погледна агентите, преструващи се на чиновници и дипломати. — Вдигам тост! — обяви той. — За приятелството между Съединените щати и Съветския съюз!

Останалите вдигнаха чаши. Уди също.

— За приятелството! — повториха всички.

Уди върна чашата си недокосната на масата.

Володя почваше да подозира, че Уди Дюър не е толкова наивен, колкото изглежда.

Американецът се приведе към него и рече:

— Володя, трябва да разбереш нещо. Аз не знам никакви тайни. Прекадено нископоставен съм.

— Аз също — излъга Володя.

— Опитвам да ти обясня, че просто можеш да ме попиташ. Ако знам отговора на въпроса, ще ти кажа. Мога да си го позволя, защото всичко, което знам, няма как да е тайна. Значи, не е нужно да се мъчиш да ме напиеш или да пращаш проститутки в стаята ми. Трябва само да ме попиташ. Володя прецени, че това е някаква хитрост. Няма човек, който да е толкова невинен. Все пак реши да му угоди. Защо пък не? — Добре. Трябва да знам какво целите. Не лично, разбира се. Делегацията, секретарят Хъл, президентът Рузвелт. Какво искате от тази конференция?

— Искаме вие да подкрепите четиристранния пакт.

Стандартен отговор, обаче Володя реши да е по-настойчив.

— Ето това не можем да разберем.

Сега той беше откровен, може би повече от допустимото, но инстинктът му подсказваше да поеме риска и да каже нещо, затова продължи: — Кому е нужен пакт с Китай? Ние трябва да разбием надпетите в Европа. Искаме вие да ни помогнете в това.

— И ще ви помогнем.

— Така говорите. Но казахте, че ще влезете в Европа това лято.

— Е, нахлухме в Италия.

— Не е достатъчно.

— Франция е догодина. Обещали сме.

— За какво тогава ви е притрябвал пактът?

— Добре, де — Уди помълча, за да си събере мислите. — Трябва да покажем на американския народ, че инвазията в Европа е в негов интерес.

— Защо?

— Защо какво?

— Защо трябва да обяснявате това на обществото? Рузвелт е президент, нали? Би трябвало просто да го направи! — Догодина има избори. Рузвелт иска да го преизберат.

— Е, и?

— Американците няма да гласуват за него, ако смятат, че ненужно ги е въвлякъл във войната в Европа. Затова той иска да им го представи като част от своя общ план за световен мир. Ако разполагаме с Четиристранния пакт, който показва, че приемаме сериозно идеята за Организация на обединените нации, става по-вероятно американските гласоподаватели да приемат, че инвазията във Франция е стъпка към един по-мирен свят. — Удивително е — възкликна Володя. — Той е президент и въпреки това трябва през цялото време да обяснява какво прави!

— Нещо такова. Наричаме го демокрация.

У Володя се прокрадваше подозрението, че тази невероятна история може и да е чиста истина. — Следователно пактът е необходим, за да бъдат убедени американските гласоподаватели да подкрепят инвазията в Европа.

— Точно така.

— И за какво ни е Китай? — попита Володя. Сталин се отнасяше с особено презрение към настояването на съюзниците за включване на Китай в пакта.

— Китай е слаб съюзник — отговори Уди.

— Тогава го игнорирайте.

— Ако не включим китайците, те ще се обезсърчат и може да се сражават с японците с по-малко ентусиазъм.

— И какво следва?

— Следва, че ще се наложи да подсилим нашите войски на тихоокеанския фронт, а това ще ни отслаби в Европа. Володя се разтревожи от чутото. Съветският съюз не желаеше съюзнически войски да се отклоняват от Европа и да се насочват към Тихоокеанския боен театър. — Значи вие правите този приятелски жест към Китай, само за да запазите повече войски за инвазията в Европа.

— Да.

— Като го казваш така, звучи просто.

— Просто е — отговори Уди Дюър.

IV

В ранните часове на първи ноември Чък и Еди закусваха заедно с Трета дивизия на морската пехота недалеч от южния тихоокеански остров Бугенвил. Островът беше дълъг около 125 мили. На него бяха разположени две въздушни бази на японския флот — едната на юг, другата на север. Трета дивизия се готвеше да слезе приблизително по средата на слабо охранявания западен бряг. Целта им беше да установят предмостие и да завземат територия, достатъчна за построяването на писта, от която да осъществяват нападенията над японските бази. Чък беше на палубата в седем и двадесет и шест, когато морските пехотинци с каски и раници почнаха да слизат на групи по въжетата, провесени отстрани на кораба, и да скачат в десантните лодки. Водеха и няколко кучета, доберман-пинчери, които бяха неуморни стражи. Още докато лодките приближаваха брега, Чък забеляза грешка в картата, която беше приготвил. Мощните вълни се разбиваха във висок и стръмен бряг. Пред очите му една от лодките се обърна. Морските пехотинци се добраха до брега с плуване. — Трябва да предоставяме данни и за крайбрежното вълнение — каза Чък на Еди, който стоеше до него на палубата.

1 ... 302 303 304 305 306 307 308 309 310 ... 384
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)