Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
— Аз съм от Бъфало. В нашия град има един известен бизнесмен, Лев Пешков. Питах се дали не сте роднини. Володя се сепна. Братът на баща му се казваше Лев Пешков и беше заминал за Бъфало преди Европейската война. Но предпазливостта го накара да се застрахова.
— Трябва да попитам баща ми.
— Учих в Харвард със сина на Лев Пешков, Грег. Може да се окаже твой братовчед.
— Възможно е.
Володя притеснено огледа насядалите около масата агенти. Уди не разбираше, че всяка връзка на съветски гражданин с някого в Америка може да навлече подозрения. — Знаеш ли, Уди, в тази страна се смята за обида, ако откажеш да пиеш.
Уди се усмихна приятно и отвърна:
— А в Америка не е така.
Володя вдигна своята чаша и пак погледна агентите, преструващи се на чиновници и дипломати. — Вдигам тост! — обяви той. — За приятелството между Съединените щати и Съветския съюз!
Останалите вдигнаха чаши. Уди също.
— За приятелството! — повториха всички.
Уди върна чашата си недокосната на масата.
Володя почваше да подозира, че Уди Дюър не е толкова наивен, колкото изглежда.
Американецът се приведе към него и рече:
— Володя, трябва да разбереш нещо. Аз не знам никакви тайни. Прекадено нископоставен съм.
— Аз също — излъга Володя.
— Опитвам да ти обясня, че просто можеш да ме попиташ. Ако знам отговора на въпроса, ще ти кажа. Мога да си го позволя, защото всичко, което знам, няма как да е тайна. Значи, не е нужно да се мъчиш да ме напиеш или да пращаш проститутки в стаята ми. Трябва само да ме попиташ. Володя прецени, че това е някаква хитрост. Няма човек, който да е толкова невинен. Все пак реши да му угоди. Защо пък не? — Добре. Трябва да знам какво целите. Не лично, разбира се. Делегацията, секретарят Хъл, президентът Рузвелт. Какво искате от тази конференция?
— Искаме вие да подкрепите четиристранния пакт.
Стандартен отговор, обаче Володя реши да е по-настойчив.
— Ето това не можем да разберем.
Сега той беше откровен, може би повече от допустимото, но инстинктът му подсказваше да поеме риска и да каже нещо, затова продължи: — Кому е нужен пакт с Китай? Ние трябва да разбием надпетите в Европа. Искаме вие да ни помогнете в това.
— И ще ви помогнем.
— Така говорите. Но казахте, че ще влезете в Европа това лято.
— Е, нахлухме в Италия.
— Не е достатъчно.
— Франция е догодина. Обещали сме.
— За какво тогава ви е притрябвал пактът?
— Добре, де — Уди помълча, за да си събере мислите. — Трябва да покажем на американския народ, че инвазията в Европа е в негов интерес.
— Защо?
— Защо какво?
— Защо трябва да обяснявате това на обществото? Рузвелт е президент, нали? Би трябвало просто да го направи! — Догодина има избори. Рузвелт иска да го преизберат.
— Е, и?
— Американците няма да гласуват за него, ако смятат, че ненужно ги е въвлякъл във войната в Европа. Затова той иска да им го представи като част от своя общ план за световен мир. Ако разполагаме с Четиристранния пакт, който показва, че приемаме сериозно идеята за Организация на обединените нации, става по-вероятно американските гласоподаватели да приемат, че инвазията във Франция е стъпка към един по-мирен свят. — Удивително е — възкликна Володя. — Той е президент и въпреки това трябва през цялото време да обяснява какво прави!
— Нещо такова. Наричаме го демокрация.
У Володя се прокрадваше подозрението, че тази невероятна история може и да е чиста истина. — Следователно пактът е необходим, за да бъдат убедени американските гласоподаватели да подкрепят инвазията в Европа.
— Точно така.
— И за какво ни е Китай? — попита Володя. Сталин се отнасяше с особено презрение към настояването на съюзниците за включване на Китай в пакта.
— Китай е слаб съюзник — отговори Уди.
— Тогава го игнорирайте.
— Ако не включим китайците, те ще се обезсърчат и може да се сражават с японците с по-малко ентусиазъм.
— И какво следва?
— Следва, че ще се наложи да подсилим нашите войски на тихоокеанския фронт, а това ще ни отслаби в Европа. Володя се разтревожи от чутото. Съветският съюз не желаеше съюзнически войски да се отклоняват от Европа и да се насочват към Тихоокеанския боен театър. — Значи вие правите този приятелски жест към Китай, само за да запазите повече войски за инвазията в Европа.
— Да.
— Като го казваш така, звучи просто.
— Просто е — отговори Уди Дюър.
IV
В ранните часове на първи ноември Чък и Еди закусваха заедно с Трета дивизия на морската пехота недалеч от южния тихоокеански остров Бугенвил. Островът беше дълъг около 125 мили. На него бяха разположени две въздушни бази на японския флот — едната на юг, другата на север. Трета дивизия се готвеше да слезе приблизително по средата на слабо охранявания западен бряг. Целта им беше да установят предмостие и да завземат територия, достатъчна за построяването на писта, от която да осъществяват нападенията над японските бази. Чък беше на палубата в седем и двадесет и шест, когато морските пехотинци с каски и раници почнаха да слизат на групи по въжетата, провесени отстрани на кораба, и да скачат в десантните лодки. Водеха и няколко кучета, доберман-пинчери, които бяха неуморни стражи. Още докато лодките приближаваха брега, Чък забеляза грешка в картата, която беше приготвил. Мощните вълни се разбиваха във висок и стръмен бряг. Пред очите му една от лодките се обърна. Морските пехотинци се добраха до брега с плуване. — Трябва да предоставяме данни и за крайбрежното вълнение — каза Чък на Еди, който стоеше до него на палубата.