Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
Чък протегна ръка, но Донеган не я стисна.
Седна отново. Беше с малко по-висок чин от сержанта и не възнамеряваше да проявява учтивост към грубияни. — Какво мога да направя за Вас, капитан Вандърмиър? Във флота съществуваха много начини капитанът да тормози сержантите и Вандърмиър ги знаеше. Нагласи смените така, че Чък и Еди никога да не почиват в един и същи ден. Слагаше на докладите им оценка
„задоволително“ с ясното съзнание, че всичко, което не е „отлично“, всъщност е черна точка. Пращаше противоречиви нареждания в касата, та Чък и Еди получаваха заплатите си или със закъснение, или намалени, и им се налагаше да прекарват часове в изясняване на грешката. Въобще, Вандърмиър беше страшна досада. А сега беше измъдрил нова беля.
Донеган измъкна от джоба си някакъв мърляв лист, разгъна го и нападателно попита:
— Това тук твоя работа ли е?
Чък взе листа. Представляваше карта на Нова Джорджия, архипелаг, който е част от Соломоновите острови. — Нека да проверя — рече той, макар отлично да знаеше, че картата е негово дело. Опитваше да спечели време. Отиде до кантонерката и издърпа едно чекмедже. Извади папката за Нова Джорджия и затвори чекмеджето с коляно. Върна се на бюрото си, седна и отгърна папката. Вътре имаше същата карта като на Донеган.
— Да. Моя работа е.
— Е, дошъл съм да ти кажа, че нищо не струва — съобщи Донеган.
— Така ли?
— Гледай тука. Показваш, че джунглата слиза до морето. Всъщност има широк четвърт миля плаж.
— Съжалявам да го чуя.
— Той съжалявал!
Донеган беше изпил почти толкова бира, колкото Вандърмиър, и сега беше готов да налети на бой.
— Петдесетима от моите хора загинаха на този плаж.
Вандърмиър се оригна и попита:
— Как можа да направиш такава грешка, Дюър?
Чък беше потресен. Щом беше отговорен за грешка, която струваше живота на петдесет войника, то заслужаваше да му крещят.
— Ето върху какво работим — отговори той.
Папката съдържаше неточна карта на островите, може би от викторианско време, и една по-нова флотска карта, която показваше само дълбочината на морето и почти никакви точни очертания на терена. Нямаше сведения от мястото, нямаше радиограми. Папката съдържаше още само мъглява черно-бяла снимка, направена от разузнавателен самолет. Чък посочи съответното място на снимката и продължи: — Определено изглежда, че дърветата стигат чак до водата. Има ли прилив? Ако няма, то пясъкът може да е бил покрит с водорасли, когато е направена снимката. Водораслите цъфтят внезапно и също така внезапно умират. — По дяволите, нямаше да си толкова небрежен, ако ти се налагаше да се сражаваш на терен — рече Донеган. „Може би е прав“, помисли си Чък. Донеган беше агресивен и груб, а и Вандърмиър злонамерено го подстрекаваше, но това не означаваше, че няма право.
Капитанът се намеси:
— Да, Дюър. Може би ти и гаджето ти бихте желали да отидете с морските пехотинци при следващата им операция. Да видите как вашите карти се използват в бойни действия. Чък се помъчи да измисли някакъв остроумен отговор, обаче изведнъж реши да приеме предложението сериозно. Може би трябваше да участва в бой. Наистина беше лесно да си седи самодоволно зад бюрото. Ала оплакването на Донеган заслужаваше сериозно отношение. От друга страна, това означаваше да изложи живота си на опасност.
Чък погледна Вандърмиър в очите.
— Капитане, идеята ми се струва добра. Бих искал да участвам. Донеган се изуми и като че започна да се пита дали не е преценил ситуацията погрешно.
Еди проговори за пръв път от началото на срещата.
— Аз също. И аз ще дойда.
— Отлично — отвърна Вандърмиър. — Ще се върнете помъдрели. Или въобще няма да се върнете.
III
Володя не успя да напие Уди Дюър.
В бара на хотел „Москва“ той тикна под носа на младия американец чаша водка и обясни на ученическия си английски:
— Ще ти хареса. От най-добрата е.
— Благодаря много — отговори Уди. — Оценявам жеста.
И не докосна чашата.
Уди беше висок и тънък и изглеждаше праволинеен до наивност, което беше и причината Володя да се насочи към него.
Като използва услугите на преводача, Уди попита:
— Пешков често срещано руско име ли е?
— Не особено — отговори Володя на руски.