Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Зимата на света [bg]
Зимата на света [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зимата на света [bg]

Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 301 302 303 304 305 306 307 308 309 ... 384
Перейти на страницу:

Чък протегна ръка, но Донеган не я стисна.

Седна отново. Беше с малко по-висок чин от сержанта и не възнамеряваше да проявява учтивост към грубияни. — Какво мога да направя за Вас, капитан Вандърмиър? Във флота съществуваха много начини капитанът да тормози сержантите и Вандърмиър ги знаеше. Нагласи смените така, че Чък и Еди никога да не почиват в един и същи ден. Слагаше на докладите им оценка

„задоволително“ с ясното съзнание, че всичко, което не е „отлично“, всъщност е черна точка. Пращаше противоречиви нареждания в касата, та Чък и Еди получаваха заплатите си или със закъснение, или намалени, и им се налагаше да прекарват часове в изясняване на грешката. Въобще, Вандърмиър беше страшна досада. А сега беше измъдрил нова беля.

Донеган измъкна от джоба си някакъв мърляв лист, разгъна го и нападателно попита:

— Това тук твоя работа ли е?

Чък взе листа. Представляваше карта на Нова Джорджия, архипелаг, който е част от Соломоновите острови. — Нека да проверя — рече той, макар отлично да знаеше, че картата е негово дело. Опитваше да спечели време. Отиде до кантонерката и издърпа едно чекмедже. Извади папката за Нова Джорджия и затвори чекмеджето с коляно. Върна се на бюрото си, седна и отгърна папката. Вътре имаше същата карта като на Донеган.

— Да. Моя работа е.

— Е, дошъл съм да ти кажа, че нищо не струва — съобщи Донеган.

— Така ли?

— Гледай тука. Показваш, че джунглата слиза до морето. Всъщност има широк четвърт миля плаж.

— Съжалявам да го чуя.

— Той съжалявал!

Донеган беше изпил почти толкова бира, колкото Вандърмиър, и сега беше готов да налети на бой.

— Петдесетима от моите хора загинаха на този плаж.

Вандърмиър се оригна и попита:

— Как можа да направиш такава грешка, Дюър?

Чък беше потресен. Щом беше отговорен за грешка, която струваше живота на петдесет войника, то заслужаваше да му крещят.

— Ето върху какво работим — отговори той.

Папката съдържаше неточна карта на островите, може би от викторианско време, и една по-нова флотска карта, която показваше само дълбочината на морето и почти никакви точни очертания на терена. Нямаше сведения от мястото, нямаше радиограми. Папката съдържаше още само мъглява черно-бяла снимка, направена от разузнавателен самолет. Чък посочи съответното място на снимката и продължи: — Определено изглежда, че дърветата стигат чак до водата. Има ли прилив? Ако няма, то пясъкът може да е бил покрит с водорасли, когато е направена снимката. Водораслите цъфтят внезапно и също така внезапно умират. — По дяволите, нямаше да си толкова небрежен, ако ти се налагаше да се сражаваш на терен — рече Донеган. „Може би е прав“, помисли си Чък. Донеган беше агресивен и груб, а и Вандърмиър злонамерено го подстрекаваше, но това не означаваше, че няма право.

Капитанът се намеси:

— Да, Дюър. Може би ти и гаджето ти бихте желали да отидете с морските пехотинци при следващата им операция. Да видите как вашите карти се използват в бойни действия. Чък се помъчи да измисли някакъв остроумен отговор, обаче изведнъж реши да приеме предложението сериозно. Може би трябваше да участва в бой. Наистина беше лесно да си седи самодоволно зад бюрото. Ала оплакването на Донеган заслужаваше сериозно отношение. От друга страна, това означаваше да изложи живота си на опасност.

Чък погледна Вандърмиър в очите.

— Капитане, идеята ми се струва добра. Бих искал да участвам. Донеган се изуми и като че започна да се пита дали не е преценил ситуацията погрешно.

Еди проговори за пръв път от началото на срещата.

— Аз също. И аз ще дойда.

— Отлично — отвърна Вандърмиър. — Ще се върнете помъдрели. Или въобще няма да се върнете.

III

Володя не успя да напие Уди Дюър.

В бара на хотел „Москва“ той тикна под носа на младия американец чаша водка и обясни на ученическия си английски:

— Ще ти хареса. От най-добрата е.

— Благодаря много — отговори Уди. — Оценявам жеста.

И не докосна чашата.

Уди беше висок и тънък и изглеждаше праволинеен до наивност, което беше и причината Володя да се насочи към него.

Като използва услугите на преводача, Уди попита:

— Пешков често срещано руско име ли е?

— Не особено — отговори Володя на руски.

1 ... 301 302 303 304 305 306 307 308 309 ... 384
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)