Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Зимата на света [bg]
Зимата на света [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зимата на света [bg]

Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 295 296 297 298 299 300 301 302 303 ... 384
Перейти на страницу:

— Значи съм те преценила напълно погрешно.

— Вината не е твоя. Аз умишлено те подведох.

— Въпреки това се чувствам като глупачка. В продължение на две години те презирах. — А през това време аз отчаяно исках да ти кажа истината.

Карла го прегърна.

Вернер взе ръката й, целуна я и попита:

— Можеш ли да ми простиш?

Карла не беше сигурна какво изпитва към него, но не искаше да го отблъсква в толкова тежък момент, и отговори:

— Да, разбира се.

— Горката Лили — прошепна Вернер. — Толкова я бяха били, че едва стигна до гилотината. И молеше да я пощадят, чак до края.

— Ти как се озова там?

— Сприятелих се с един човек от Гестапо, инспектор Томас Маке. Той ме заведе.

— Маке ли? Помня го. Той арестува баща ми.

Карла живо си спомняше кръглоликия Маке с черните мустачки. Отново преживя гнева от арогантната власт, която му позволи да отведе баща й, и мъката заради смъртта му в резултат от мъченията, на които го беше подложил същият този Маке. — Мисля, че ме подозира. С тази екзекуция той искаше да ме изпита. Вероятно очакваше да не успея да се овладея и да опитам да се намеся. Все едно. Струва ми се, че преминах изпитанието. — Ако те бяха арестували… — Всеки проговаря.

— А ти знаеш всичко.

— Всеки агент, всеки код… Не знам единствено откъде излъчват. Оставям сами да изберат мястото и те не ми казват. Държаха се за ръце и помълчаха. След малко Карла каза: — Дойдох да дам нещо на Фрида, но мога да го дам и на теб.

— Какво?

— Плана за Операция „Цитадела“.

Вернер настръхна.

— Та аз от седмици се мъча да го докопам! Откъде го взе? — От един офицер от Генералния щаб. Сигурно не трябва да ти казвам името му.

— Точно така. Документът истински ли е?

— По-добре виж сам.

Карла отиде в стаята на Фрида и се върна с бежовия плик. Никога не й бе минавало през ума, че планът може да е подправен.

— Струва ми се, че е наред, но какво знам аз?

Вернер взе плана. След минута възкликна:

— Истински е. Фантастично!

— Толкова се радвам.

Вернер стана.

— Трябва веднага да го отнеса на Хайнрих. Трябва да го шифроваме и предадем по радиото още тази вечер. Карла усети разочарование от твърде краткия миг на близост, въпреки че не можеше да определи какво точно е очаквала. Последва Вернер. Взе чантата си от стаята на Фрида и слезе по стълбите.

С ръка на дръжката на вратата, Вернер рече:

— Толкова съм щастлив, че отново сме приятели.

— Аз също.

— Смяташ ли, че ще успеем да забравим времето, в което се бяхме отчуждили един от друг? Карла не разбра какво иска да й каже. Дали иска пак да станат любовници, или тъкмо обратното? — Струва ми се, че можем да го оставим зад гърба си — отговори тя неопределено.

— Добре.

Вернер се приведе и бързичко я целуна в устата. После отвори вратата.

Излязоха заедно и Вернер яхна мотоциклета.

Карла се отправи по улицата към спирката. След миг Вернер мина край нея, махна й и натисна клаксона. Останала сама, вече можеше да поразсъждава върху откритието си. Как се чувстваше тя сега? Последните две години мразеше Вернер, но в същото време не беше създала сериозна връзка. Дали пък не си беше останала влюбена в него? Най-малкото, в дълбините на сърцето си тя таеше привързаност към него въпреки всичко. Днес, когато го чу как страда, цялата й враждебност се стопи. Сега изпитваше топлина към Вернер.

Още ли го обичаше?

Не знаеше.

IV

Маке и Вернер седяха на задната седалка на черния мерцедес. Маке беше преметнал през врата си чанта като на ученик, само че я държеше отпред. Чантата беше достатъчно малка, та да я скрие под закопчаното си палто. От нея излизаше тънка жичка, която завършваше със слушалка в ухото на комисаря. — Това е последната новост — обясни той. — Когато се приближаваш към мястото на радиоизлъчването, звукът се усилва. — По-дискретно е от фургона с голямата антена на покрива — отговори Вернер. — Налага се да използваме и двете. С антената установяваме района, а с този апарат — точното място. Маке беше в беда. Операция „Цитадела“ се бе превърнала в катастрофа. Още преди началото на офанзивата, Червената армия нападна летищата, където се съсредоточаваха самолетите на Луфтвафе. Операцията беше прекратена след седмица, но въпреки това на германската армия бяха нанесени невъзстановими щети. Германското правителство винаги бързаше да обвинява болшевишко-юдейските конспиратори за всеки свой провал. В случая имаше право. Изглежда, Червената армия бе запозната предварително с целия план на Операция „Цитадела“. А по мнение на суперинтендант Крингелайн, това беше по вина на Томас Маке. Той беше началник на контраразузнаването в Берлин. Кариерата му беше заложена на карта. Очакваше го уволнение и дори нещо по-лошо. Сега единствената му надежда беше да направи страхотен удар, да залови всички заговорници, които подкопават военните усилия на Германия. Ето защо тази вечер Маке беше заложил капан на Вернер Франк. Комисарят не знаеше какво ще прави, ако Франк се окаже невинен. На предната седалка на колата изпука радиостанция. Пулсът на Маке се ускори. Шофьорът взе слушалката.

1 ... 295 296 297 298 299 300 301 302 303 ... 384
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)