Зимата на света [bg]

— Говори Вагнер.

Той запали двигателя.

— Тръгваме. Прието и край.

Започна се.

— Къде отиваме? — попита Маке.

— В „Кройцберг“.

Кройцберг беше гъсто населен евтин квартал южно от центъра на града. Тъкмо когато потегляха, прозвуча сирената за въздушна тревога. Маке погледна през прозореца. Прожекторите се включиха и се завъртяха като гигантски жезли. Маке предполагаше, че понякога те наистина намират самолетите, ала не го беше виждал лично. Когато воят на сирените стихна, комисарят долови тътена на приближаващите се бомбардировачи. В началото на войната британските мисии се състояха от по няколко десетки самолета — което само по себе си беше достатъчно лошо — ала сега прииждаха със стотици. Още преди да пуснат бомбите, шумът беше ужасяващ. — Дали да не отложим тазвечершната си задача? — предложи Вернер.

— Не, по дяволите — тросна се Маке.

Ревът на самолетите се засили.

Докато Мерцедесът се приближаваше към квартала „Кройцберг“, от небето почнаха да се сипят сигнални ракети и запалителни бомби. „Кройцберг“ беше типична цел за бомбардировките при новата стратегия на Кралските ВВС да изтребва възможно най-голям брой фабрични работници. Със смайващо лицемерие Чърчил и Атли твърдяха, че нападат само военни цели, а цивилните жертви са само печален страничен ефект. Берлинчани знаеха по-добре от тях. Вагнер караше бързо по осветените от пламъците на пожарите улици. Навън бяха останали само служебни лица — всички цивилни бяха задължени по закон да слизат в скривалищата при въздушна тревога. Освен мерцедеса на Маке, по улиците имаше само линейки и коли на пожарната и полицията. Маке тайно разглеждаше Вернер. Младежът беше напрегнат, направо не го свърташе, тревожно се взираше през прозореца и несъзнателно тропаше с крак. Комисарят беше споделил подозренията си само със своите най-близки сътрудници. Щеше да му е трудно да признае, че е демонстрирал операциите на Гестапо пред човек, когото сега смята за шпионин. Това щеше да го отведе на разпит в собствената му стая за мъчения в мазето. Значи, нямаше да признава нищо, докато не е напълно сигурен. Можеше да му се размине, само ако успееше да представи на началството заловения шпионин. А ако подозренията му се оправдаеха, той можеше да арестува не само Вернер, но и семейството и приятелите му и да обяви, че е разрушил цяла шпионска организация. Това щеше да промени картината и дори да доведе до повишение на Маке. Въздушният рейд продължаваше с друг вид бомби и комисарят чу дълбокото бумтене на бризантните взривове. След като осветяха целта си, британските пилоти пускаха запалителни бомби, за да започнат пожар, и бризантни бомби, за да вкарат повече въздух в пламъците и така да попречат на спасителните служби на земята. Маке знаеше, че и в Луфтвафе използват същата жестока техника за бомбардиране. Докато колата на Гестапо се движеше предпазливо по една улица с пететажни постройки, в слушалката на Маке се появи шум. Този участък от квартала беше тежко бомбардиран и няколко сгради бяха разрушени току-що. Вернер се обади с треперлив глас: — Та ние се намираме в средата на бомбардираната зона, за Бога! Маке обаче не го беше грижа. Тази вечер и без друго за него беше на живот и смърт, затова отвърна: — Още по-добре. Така пианистът ще си въобрази, че няма защо да се притеснява за Гестапо в разгара на въздушната тревога. Вагнер спря колата до една обхваната от пламъци черква и посочи в пряката улица: