Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
Когато Зоя се върна в леглото, Володя каза:
— Когато се запознахме, ти май не ме хареса много.
— Не харесвах мъжете по принцип. И сега не ги харесвам. Повечето са пияници, насилници и глупаци. Трябваше ми малко време да разбера, че ти си различен. — Предполагам, че трябва да ти благодаря. Но наистина ли мъжете са такива? — Само се огледай — отговори Зоя. — Погледни на какво прилича нашата страна. Володя се пресегна и включи радиото. Макар да беше изключил микрофоните зад таблата на леглото, той знаеше, че предпазливостта никога не е излишна. Радиото загря и от него се разнесе някакъв марш в изпълнение на военен оркестър. Доволен, че няма как да ги подслушат, Володя се обърна към Зоя: — Ти мислиш за Сталин и Берия. Но те няма вечно да са на власт.
— Знаеш ли как умря баща ми?
— Не. Моите родители никога не говорят за това.
— И с основание.
— Разкажи ми.
— Според майка ми, в татковата фабрика имало избори за представител в московския съвет. Кандидатите били меншевик и болшевик и баща ми отишъл да чуе меншевика. Не го подкрепял, нито гласувал за него, обаче всички присъствали на срещата, били уволнени, а след няколко седмици баща ми бил арестуван и отведен на „Лубянка“. Имаше предвид главната квартира и затвора на НКВД на площад „Лубянка“. — Майка ми отишла при твоя баща и го помолила за помощ. Той веднага отишъл с нея на „Лубянка“, но вече било късно. Татко бил разстрелян.
— Това е ужасно — отговори Володя. — Но
Сталин…
— Не. Говоря ти за двадесета година. Тогава Сталин е бил само офицер в Съветско-полската война. Ленин е бил начело.
— И това е станало при Ленин?
— Да. Както виждаш, не са само Сталин и Берия.
Думите й доста разтърсиха разбирането на Володя за историята на комунистическата партия. — Какъв е проблемът според теб?
Вратата на стаята се отвори.
Володя се пресегна да вземе пистолета от чекмеджето на нощната масичка. Но в стаята влезе някакво момиче, облечено в кожено палто. Доколкото Володя можеше да види, тя нямаше други дрехи отдолу. — Извинявай, Володя. Не знаех, че си имаш компания.
— Коя е тази, по дяволите? — обади се Зоя.
— Наташа, как отвори вратата?
— Ти ми даде шперц, който отваря всички врати в хотела.
— Можеше поне да почукаш!
— Извинявам се. Само дойдох да ти съобщя лошата новина.
— Казвай.
— Отидох в стаята на Уди Дюър, както ти ми нареди. Но нямах успех.
— Какво направи?
— Ето това — отговори Наташа и отвори палтото. Тялото й беше пищно, с буйно тъмно окосмяване на слабините. — Добре, добре. Схванах. Обличай се. Какво каза Дюър?
Наташа мина на английски.
— Просто каза „Не“. Аз питам „Какво искаш да кажеш?“. А той „Обратното на „да““. И после само отвори вратата и я задържа, докато излязох. — Педераст — заключи Володя. — Ще трябва да измисля нещо друго.
II
Този следобед Чък Дюър разбра, че следват неприятности, още щом капитан Вандърмиър влезе в отдела за вражеските страни със зачервено от обилно полятия с бира обяд лице. Разузнавателната служба в Пърл Харбър се бе разраснала. По-рано се наричаше Станция ХИПО, а сега работеше под гръмкото название Обединен разузнавателен център за Тихоокеанския район, накратко ОРЦТР. Подир Вандърмиър вървеше сержант от морската пехота. — Ей, пудри — подхвана капитанът. — Имаме оплакване от клиент. С разширяването на разузнавателната работа, всички почнаха да се специализират и Чък и Еди станаха експерти в картографирането на териториите, където предстоеше да слязат американските войски, овладяващи остров след остров в Тихия океан. — Това е сержант Донеган — представи капитанът морския пехотинец. Донеган беше много висок и изглеждаше корав като пушка. Чък предположи, че сексуално смутеният Вандърмиър си пада по него.
Чък се изправи и поздрави:
— Приятно ми е да се запознаем, сержант. Аз съм старши сержант Дюър. Двамата с Еди бяха повишени. С вливането на хиляди новобранци в редовете на американската армия се появи недостиг на офицери и всички постъпили преди войната, които си разбираха от работата, се издигаха бързо. На Чък и Еди вече им се разрешаваше да живеят извън базата. Двамата бяха наели малък апартамент.