Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
— Разузнавателните самолети ще трябва да летят достатъчно ниско, за да може на снимките им да се вижда къде се разбиват вълните. — Не могат да рискуват да слязат толкова ниско, щом наблизо има противникови въздушни бази. Еди беше прав. Но трябваше да има някакво решение. Чък си отбеляза това като първи въпрос, възникнал в резултат на тази им мисия. За днешния десант разполагаха с повече сведения от обикновено. Наред с обичайните недостоверни карти и трудните за разгадаване въздушни снимки, имаха и доклад от един разузнавателен отряд, докаран с подводница преди шест седмици. Хората бяха идентифицирали дванадесет участъка върху четири мили брегова ивица, на които е удобно да се дебаркира, обаче не бяха съобщили за прибоя. Може би не е бил толкова висок тогава. Извън това, засега картата на Чък беше вярна. Песъчливият бряг беше широк стотина ярда, а отвъд него имаше палми и други растения. Зад тях — според картата — би трябвало да има тресавище. Брегът не беше оставен напълно незащитен. Чък чу рева на артилерийския огън и видя как в плитчините падат снаряди. Нямаше жертви, но противниковите стрелци можеха и да нагодят прицела. Морските пехотинци изскачаха от лодките и се понасяха към палмите с подновена бързина. Чък се радваше, че е решил да дойде. По принцип той не изработваше картите небрежно и мърляво, обаче приветстваше възможността да наблюдава лично как точното картографиране може да спаси войниците, а най-дребната грешка да се окаже смъртоносна. Още преди да потеглят, Чък и Еди проявиха голяма взискателност. Поръчаха нови въздушни снимки, разпитаха по телефона разузнавателния отряд и телеграфираха по целия свят да търсят по-точни карти. Чък беше щастлив и по друга причина. Той обичаше морето. Намираше се на кораб със седемстотин млади мъже и се наслаждаваше на тяхното другарство, шегите, песните и интимността на претъпканите спални помещения и общите душове. Една вечер сподели с Еди: — Усещането е като на хетеросексуален в девически пансион. — Само дето е истинско — отвърна Еди. И той споделяше радостта на Чък. Двамата се обичаха, но нямаха нищо против да се наслаждават на гледката на голите моряци. Сега седемстотинте морски пехотинци се придвижваха от кораба до брега с възможно най-голяма бързина. Същото се случваше на още осем места по този бряг. Когато лодките се освободяха, без бавене се връщаха при кораба да вземат още войници, ала цялата работа изглеждаше отчайващо бавна. Скритият някъде в джунглата японски артилерист най-сетне оправи мерника си и за ужас на Чък един добре прицелен снаряд се взриви в група морски пехотинци. Тела, оръжия и откъснати крайници се понесоха из въздуха, тупнаха на брега и окървавиха пясъка. Чък вцепенено гледаше тази касапница, когато чу рева на двигатели, вдигна очи и видя как ниско над брега се носи японски самолет Зеро. Сърцето му се изпълни със страх от нарисуваните на крилете червени слънца.
Последно ги беше виждал в битката при Мидуей.
Самолетът обстрелваше брега. Слизащите от лодките войници бяха беззащитни. Някои се хвърляха в плитчините, други се мъчеха да се скрият зад лодките, трети тичаха към джунглата. Пръскаше се кръв, мъжете падаха. След секунди самолетът изчезна и остави брега настлан с телата на мъртвите американци. Само след миг Чък чу как самолетът обстрелва следващия участък от брега.
Щеше да се върне.
Предполагаше се, че тук ще има американски самолети, но Чък не виждаше нито един. Въздушната подкрепа никога не беше там, където човек я иска, а именно — над главата си. Когато всички морски пехотинци, живи и мъртви, бяха вече на брега, лодките почнаха да превозват при тях санитари и носилки. После стовариха муниции, питейна вода, храна, лекарства и превръзки. На връщане откараха ранените на кораба. Чък и Еди, в качеството си на маловажен персонал, бяха свалени на брега заедно е провизиите. Шкиперите свикнаха с вълните и държаха лодките стабилно, с трапа в пясъка, докато прибоят блъскаше по кърмата. Стовариха сандъците. Чък и Еди скочиха във водата и тръгнаха към брега.
![Зимата на света [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/6/2/zimata-na-sveta-bg-download.jpg)
