Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
„Ти погуби баща ми“, рече си Карла.
„Сега аз мога да те убия.“
Би било лесно. Карла можеше да му даде например четири пъти повече от предписаната доза морфин. Никой нямаше да забележи, особено в нощ като днешната. Маке щеше да изпадне в безсъзнание веднага и да умре след няколко минути. Лекарят вече почти заспиваше прав и щеше да заключи, че сърцето на пациента не е издържало. Никой нямаше да се усъмни в диагнозата и никой нямаше да задава скептични въпроси. Просто една от хилядите жертви на масираното въздушно нападение. Лека му пръст. Карла знаеше за опасенията на Вернер, че Маке го подозира. При това положение Вернер можеше да бъде задържан всеки момент. Всички проговарят. Вернер също — щеше да предаде Фрида, Хайнрих и останалите. И Карла. В този миг тя можеше да ги спаси.
Но се поколеба.
Запита се защо. Маке беше мъчител и убиец. Заслужаваше да умре хиляди пъти. Карла беше убила Йоахим, или поне беше помогнала за убийството. Но онзи случай й се виждаше различен. Тогава имаше бой; Йоахим риташе Мод и щеше да я убие, затова Карла го удари по главата. А сега не беше така.
Маке беше пациент.
Карла не беше кой знае колко религиозна, обаче вярваше, че някои неща са свещени. Тя беше медицинска сестра и пациентите й поверяваха живота си. Знаеше, че Маке не би се поколебал да я измъчва и да я убие. Но Карла не бе като него. Днешното решение нямаше нищо общо с Маке. То бе свързано със самата Карла. Тя вярваше, че ако убие пациент, ще се наложи да изостави професията си и никога вече нямаше да дръзне да се грижи за болни. Щеше да е като банкер, който краде пари или политик който взима подкупи, или като свещеник, който опипва дошлите за причастие момичета. Щеше да предаде себе си. — Какво чакаш? — обади се Фрида. — Не мога да го намажа с лекарството, докато не се успокои. Карла заби иглата в хълбока на Маке и той спря да вика. Фрида започна да маже обгорялата му кожа с мехлем. — Този има само сътресение — каза доктор Ернст за следващия пациент. — Обаче има куршум в гърба.
После повиши глас и заговори на ранения:
— Как Ви простреляха? Куршумите май бяха единственото нещо, което англичаните ни спестиха тази нощ. Карла се обърна да погледне. Пациентът лежеше по корем. Панталоните му бяха срязани и се виждаха задните му части. Мъжът имаше бяла кожа и тънки руси косми. Беше замаян, обаче успя да измърмори нещо. — Какво казвате? Че пистолетът на някакъв полицай е гръмнал по грешка? — уточни Ернст.
— Да — отговори пациентът малко по-ясно.
— Ще извадя куршума. Ще боли, обаче морфинът ни е малко, а имаме по-тежки случаи от Вас.
— Действайте.
Карла почисти раната. Доктор Ернст взе дълъг и тънък форцепс и нареди:
— Захапете възглавницата.
Вкара форцепса в раната. От пациента долетя приглушен болезнен вик. — Постарайте се да не напрягате мускулите. Така само си утежнявате положението — обясни лекарят. Карла си рече, че това е доста глупаво. Никой не може да се отпусне, докато ровичкат в раните му.
Пациентът изруга гръмко.
— Хванах го — заяви доктор Ернст. — Помъчете се да не мърдате! Пациентът легна неподвижно и Ернст извади куршума и го пусна в някакъв тас.
Карла почисти кръвта от раната и положи превръзка.
Раненият се обърна.
— Недейте — каза Карла. — Трябва да лежите по… И млъкна. Пациентът беше Вернер.
— Карла?
— Аз съм. Превързвам те — отговори тя радостно.
— Обичам те.
Карла се хвърли да го прегръща най-непрофесионално и отговори:
— И аз те обичам, най-любими мой.
VI
Томас Маке бавно идваше на себе си. Първоначално беше в някакво сънно състояние; после обаче умът му се поизбистри и той установи, че е в болница и е упоен. Знаеше и защо е тук — кожата го болеше много, особено в долната дясна част на тялото. Прецени, че лекарствата облекчават болката, но не я премахват напълно. Постепенно си припомни как се е озовал тук. Беше попаднал под бомба. Щеше да е мъртъв, ако не преследваше беглец и не се беше изтеглил подире му от мястото на попадението. Колегите след него със сигурност бяха загинали — Ман, Шнайдер, Рихтер и младият Вагнер, целият му екип.
Но той беше хванал Вернер.
Наистина ли? Помнеше, че го простреля и Вернер падна. После дойде бомбата. Маке беше оцелял, значи и Вернер можеше да е жив. Сега Маке бе единственият, който знаеше, че Вернер Франк е шпионин. Трябваше да говори с началника си, суперинтендант Крингерлайн. Опита да седне, ала установи, че няма сила да се движи. Реши да повика някоя сестра, но когато отвори уста, от нея не излезе звук. Усилието го изтощи и той отново заспа.