Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
На двадесет крачки вляво от тях някакъв мъж изведнъж се изкатери на равното на четири крака. Предната част на главата му беше обръсната и ако се съдеше по очуканата черна ризница, която носеше, беше прост войник. Мъжът се огледа като подивял, като че ли не ги забеляза, прехвърли билото и продължи да се тътри надолу на ръце и колене. По-нататък вдясно се появиха двама мъже и една жена — и тримата тичаха. Жената беше с цветни ивици по предната част на роклята си, но колко — беше трудно да се види, защото бе надигнала полите си да тича по-бързо и не отстъпваше на мъжете. Никой от тях не се огледа, само се хвърлиха стремглаво надолу по склона.
Каралайн погледна за миг тънкото острие на камата си и я напъха в канията.
— И тъй, стопи се моята войска — въздъхна тя.
Дарлин я погледна.
— В Тийр има войска, ако поискаш.
Тя погледна Ранд, който бе увиснал като чувал.
— Може би.
Дарлин извърна глава към лицето на Ранд и се намръщи тревожно.
Кацуан беше съвсем спокойна и практична.
— Пътят минава ето там — каза тя и посочи на запад. — Ще е по-бързо, отколкото ако прекосим направо. Лека разходка.
Мин едва ли щеше да я нарече „лека“. Въздухът изглеждаше дваж по-нажежен след хлада на мъглата. Пот се лееше от нея и сякаш изцеждаше силата й. Краката й се огъваха. Спъна се в някакви щръкнали от земята коренища и падна по лице. После се спъна в камънаци и падна отново. А след това се подхлъзна и се изпързаля цели четиридесет крачки надолу по склона, докато не успя да се хване за някакъв храст. Каралайн се просваше на земята също толкова често, ако не и повече — роклите не бяха пригодени точно за такава „разходка“, и много скоро — след като поредното претъркулване презглава завърши с полите й, увити около ушите — тя вече питаше Мин за името на шивачката, която е ушила сетрето и панталоните й. Дарлин не падна. О, залиташе, спъваше се и се подхлъзваше не по-малко от тях, но всеки път, когато понечеше да падне, нещо като че ли го улавяше и го задържаше на крака. Той започна да поглежда ядосано към трите Айез Седай — нали беше горд тайренски върховен лорд и можеше да отнесе Ранд и без чужда помощ. Кацуан и другите две обаче се преструваха, че не го забелязват. Те изобщо не падаха — просто крачеха леко напред и си говореха тихичко, и прихващаха Дарлин при всяко негово залитане по техния си начин. Когато най-после излязоха на пътя, той изглеждаше благодарен и в същото време — уязвен.
Кацуан застана по средата на широкото платно здраво утъпкана пръст и махна на първия превоз, който се появи — раздрънкан фургон, теглен от две проядени от молци мулета и каран от мършав селяк в опърпана палто, който пъргаво дръпна поводите. На какво ли си помисли, че се е натъкнал, горкият човечец? Три Айез Седай с гладки като мрамор лица, чак до непокътнатите им шалове, сякаш току-що слезли от някоя карета. Прогизнала от пот кайриенка, с висок сан, според ивиците по роклята — а може би просякиня, облякла се от килера за дрипи на някоя благородничка, според вида на същата рокля. Тайренски благородник, от чийто нос и остра брадичка капеше пот, понесъл друг мъж, увиснал на раменете му като чувал със зърно и тя самата. С показващи се от скъсаните й панталони ожулени колене и още една дупка на задника, която сетренцето поприкриваше, слава на Светлината, въпреки че единият му ръкав висеше само на няколко конеца. И толкова петна и прах, че не й се искаше и да мисли за това.
Без да изчака да го направи някой друг, тя измъкна нож от ръкава си — при което отпра и последните конци, които го държаха — и размаха ръка в пищния жест, на който я беше научил Том Мерилин, тъй щото острието да блесне на слънцето.
— Искаме да ни откараш в Слънчевия палат — обяви тя. И Ранд нямаше да се справи толкова добре. Категоричността понякога спестяваше спора.
— Дете — сгълча я Кацуан, — сигурна съм, че Кируна и приятелките й ще направят всичко, което могат, но сред тях няма Жълта сестра. Самицу и Корел наистина са най-добрите от всички. Лейди Арилин най-любезно ни предостави палата си в града, тъй че ще го отведем…
— Не. — Мин не знаеше откъде намери кураж да изрече тази дума пред тази жена. Само че… Ставаше дума за Ранд. — Ако той се събуди… — Тя се спря, за да преглътне. Трябваше да се събуди. — Като се събуди на непознато място, обкръжен от непознати Айез Седай, не мога и да си представя какво би направил. Не вярвам да искате и вие да си го представите. — И устоя на смразяващия поглед на Кацуан. Накрая белокосата Айез Седай кимна.