Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Ти! — изрева Торам толкова силно, че Мин се извърна към него, вдигнала ножовете си. Стоеше, насочил меча си към Ранд. — Ти си онзи! Прав бях! Това е твое дело! Няма да ме хванеш в капана си, ал-Тор! — Изведнъж той се отдели от групата, затича се настрани и се закатери бясно по склона. — Няма да ме хванеш!
— Върни се! — извика след него Дарлин. — Трябва да се държим заедно! Трябва да… — Млъкна и се извърна към Ранд. — Ти наистина си онзи. Светлината да те изгори дано, ти си! — Пристъпи половин крачка напред, сякаш искаше да застане между Ранд и Каралайн, но поне не побягна.
Кацуан спокойно се обърна към Ранд и го зашлеви през лицето толкова силно, че главата му се отплесна. Дъхът на Мин секна.
— Това да не си го направил повече — процеди Кацуан. Нямаше зной в гласа й, само хладно желязо. — Чу ли ме? Никакъв белфир. Никога повече.
Смайващо, Ранд само потърка зашлевената си буза.
— Грешиш, Кацуан. Той е истински. Сигурен съм. Знам, че е. — Още по-смайващо, прозвуча така, сякаш много му се искаше да я накара да повярва.
Сърцето на Мин преля от жал. Беше й споменал, че чува гласове; това трябваше да има предвид. Тя вдигна дясната си ръка към него, забравила за миг, че държи нож, и отвори уста да му каже нещо утешително. Отвори уста… и Падан Фейн сякаш изскочи сред мъглите зад Ранд, с блеснала стомана в юмрука.
— Зад теб! — изкрещя Мин и посочи с ножа в дясната си ръка, докато мяташе другия с лявата.
Всичко по-нататък сякаш стана наведнъж, полускрито в мразовитата мъгла.
Ранд започна да се извръща, извивайки се на една страна, а Фейн също се извърна, за да избегне ножа й, и се хвърли към него. Камата му проряза левия хълбок на Ранд. Като че ли не сряза по-надълбоко от тъканта на палтото му, но той изкрещя, стисна се за раната и рухна към Кацуан, като повали и нея.
— Дръпни се от пътя ми! — извика една от Сестрите — Самицу — и изведнъж краката на Мин сами отскочиха и тя падна тежко на земята, удари се в каменистия склон и изпъшка. Каралайн също падна до нея и изръмжа:
— Кръв и огън!
Всичко — наведнъж.
— Дръпни се! — извика отново Самицу, докато Дарлин се хвърляше към Фейн, вдигнал меча си. Костеливият мъж се раздвижи със смайваща бързина, хвърли се надолу и се затъркаля далеч от обсега му. И странно — със злобен кикот и смях се изправи и се затича, и сивият сумрак го погълна почти мигновено.
Мин се изправи. Трепереше.
Каралайн се оказа много по-енергична.
— Виж какво ще ти кажа, Айез Седай — хладно изръмжа тя и заотръсква гневно полите си, — Няма да позволя да се държат с мен така. Аз съм Каралайн Дамодред, Върховен трон на Дома…
Мин престана да я слуша. Кацуан седеше на склона над тях, положила главата на Ранд в скута си. Трябваше да е само леко порязване. Камата на Фейн не можеше да е причинила нещо повече освен да докосне… С вик, Мин се хвърли напред. Айез Седай или не, тя избута жената от Ранд и го прегърна. Очите му бяха затворени, дъхът му — хриплив. Лицето му пареше.
— Помогнете му! — изпищя тя към Кацуан, като ехо на далечните писъци сред мъглите. — Помогнете му! — С част от разсъдъка си осъзна, че е безсмислено, след като сама я беше избутала, но лицето му сякаш пърлеше ръцете й, изгаряйки всякакъв разсъдък.
— Бързо, Самицу! — каза Кацуан и намести шала на раменете си. — Моят Талант за Церене няма да му стигне. — Тя сложи ръка на главата на Мин. — Момиче, едва ли ще оставя момчето да умре преди да съм го научила на малко приличие. Хайде, престани да плачеш.
Странно, Мин беше съвсем сигурна, че жената не й направи нищо със Силата, но въпреки това й повярва. Да го научела на приличие. Що ли за свада щеше да излезе от това? Мин измъкна с неохота ръцете си изпод главата му и се отдръпна. Много странно. Дори не беше усетила, че наистина плаче, но уверенията на Кацуан се оказаха достатъчни, за да секне потокът от сълзи. Заподсмърча и отри бузите си с опакото на ръката си. Самицу коленичи до Ранд и докосна челото му с пръсти. Мин се зачуди защо не хвана главата му с две ръце, както го беше правила Моарейн.
Изведнъж Ранд се сгърчи, задиша тежко и замята ръце и крака толкова силно, че едната му ръка удари Жълтата сестра. Щом пръстите й се отделиха от челото му, той притихна. Мин се наведе към него. Той дишаше по-леко, но очите му все още бяха затворени. Тя го докосна по бузата. По-хладна отпреди малко, но все още много топла. И бледа.