Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Сетих се!
— Какво?
— Ще ви кажа, когато Дънкан се върне. Дотогава не правете нищо и не купувайте нищо.
Ру стана и излезе — беше решил сам да потърси някаква информация. Привечер откри Дънкан в една кръчма, седнал спокойно в ъгъла с двама странно облечени мъже, очевидно наемници, ако се съдеше по оръжията и броните им. Като го видя, Дънкан му махна и когато Ру седна при тях, каза:
— Ру, тези мои приятели разказват интересни неща.
Ру забеляза че наемниците са обърнали вече по няколко халби пиво, но Дънкан беше така трезвен, както в деня, когато се бе родил, и питието му почти не бе докоснато.
Последваха запознаванията. Двамата наемници му разказаха, че били наети да охраняват бърз пощенски куриер, носещ съобщение до Шамата от някакъв търговец в Крондор, относно покупката на огромно количество зърно и транспортирането му от Кеш. Когато свършиха, Ру стана, остави една кесийка злато на масата и каза:
— Господа, плащам ви спането, пиенето и вечерята. Хайде, Дънкан, тръгваме.
Побърза обратно в кафенето и откри, че на горния етаж почти няма хора, освен тримата му съдружници. Седна и им разказа за чутото:
— Някой е организирал голям транспорт нискокачествено жито към Крондор.
— Сигурен ли си?
— Защо да купуваш жито, което не можеш да продадеш? — повтори въпроса си от сутринта Кроули.
— Някой знае, че подписваме договори за опции — каза Ру. — Някой също така знае, че трябва да платим или цялата цена за доставката, или неустойка. Така че докарват зърно в града, достатъчно, за да задоволи исканията по договора, а ние отказваме да го закупим. Те си взимат договорените суми и разтоварват зърното в някой склад.
— Но ще загубят пари! — провикна се Кроули.
— Не чак толкова. Не повече от договорната цена, изплатена им при отказ да се купи зърното. И ако целта им е да ни разорят, те няма да търсят печалба и едва ли ще ги е грижа за загубата на една незначителна сума.
— Звучи логично — каза Хюм.
— Много логично — каза Мастерсън. — И блестящо организирано.
— Какво ще правим? — попита другият им съдружник.
— Господа — каза Ру. — Бил съм войник и сега е моментът да пробвам вашата решителност. Или спираме да купуваме и смятаме това, което сме договорили, за загуба, или се опитваме да обърнем тази атака в своя полза. Но второто ще изисква много повече средства, отколкото имаме.
— Какво предлагаш — попита Мастерсън.
— Спираме да договаряме. От този момент нататък казваме само „не“ или даваме много неприемливи насрещни предложения за това, което пристига на пазара. Ще предлагаме толкова ниски цени, че никой няма да ги приеме, но достатъчно високи, за да си мислят, че още сме в играта.
— Защо? — попита Кроули.
— Защото всеки ден в Крондор ще пристигат огромни количества зърно. Само „Джейкъби и синове“ са осигурили шейсет каруци.
Той погледна една от офертите, оставени на масата пред тях.
— Ще бъдат доставени на пристанището след четиридесет и девет дни. Всеки изминал ден, всеки час, който собственикът на това зърно губи, без да е намерил съответния купувач, повишава тревогата и напрежението му. Защото ако зърното пристигне в Крондор преди да има опции за цялото количество, то ще трябва да се складира на пристанището. Възможно е притежателят на зърното да се изкуши да продава на нашата цена, като се надява все пак да ни разори.
— Как ще се справим с това? — попита Хюм.
— Просто купуваме всеки договор в Крондор. За цялото зърно, пристигнало дотогава в града. И ще притежаваме всяка крина жито от тук до Илит. След това ще сме в състояние да превозим с кораби висококачественото зърно до Свободните градове и Далечния бряг, ще си възвърнем вложенията и ще реализираме печалба.
— А какво ще правим със зърното от Кеш? — попита Мастерсън.
— Ще го продадем на фермерите за храна на животните, на армията, навсякъде, където има желаещи. Ако можем да приключим без загуби с това зърно, тогава останалото ще ни направи наистина богати. Двайсет към едно, трийсет към едно — можем да си възвърнем инвестициите до сто към едно.
Мастерсън грабна едно перо и бързо започна да пресмята.
— Ако предвижданията ни са правилни, имаме нужда от около двеста хиляди жълтици. Трябва да привлечем още партньори. Потърсете още сега.
Кроули и Хюм бързо излязоха, а възрастният мъж се обърна към Ру.
— Надявам се, че си на прав път, Рупърт.
— Каква цена ни трябва, за да превърнем нашето предложение в единствено възможното?
— Ако зърното беше свободно — засмя се Джеръм Мастерсън, — не бих казал, че може да се говори за „единствено възможно“. Трябва да складираме зърното и ако липсата в Свободните градове не се появи навреме, ще трябва да караме каруци за фирмата „Джейкъби и синове“, преди да сме се усетили.