Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Ранд се спусна надолу от връзките Въздух, които така и ги нямаше напълно. Крехката реалност, сътворена от Тъмния, се разплете на съставните си части. Нишките светлина затрептяха като струни на лютня.
Чакаха да бъдат втъкани.
Ранд вдиша дълбоко през зъби и вдигна очи към мрака отвъд нишките.
- Този път няма да седя безучастно, Шай’тан. Няма да съм пленник на кошмарите ти. Сега съм по-силен от преди.
Сграбчи вихрещите се около него нишки и ги задържа - стотици и стотици. Нямаше Огън, Въздух, Земя, Вода или Дух тук… тези бяха някак по-първични, някак по-разнолики. Всяка беше сама за себе си, неповторима. Вместо пет сили бяха хиляди.
Ранд ги хвана, сбра ги. Държеше в ръката си тъканта на самото Сътворение.
А след това преля и го втъка в друга възможност.
- Сега. - Ранд си пое дъх и прогони ужаса от онова, което бе видял. - Сега _аз_ ще ти покажа какво ще се случи.
Брин се поклони.
- Мъжете са на позиция, Майко.
Егвийн си пое дълбоко дъх. Мат беше пратил силите на Бялата кула през речното корито под брода и покрай западната страна на блатата. Време беше да тръгне с тях. Поколеба се за миг, загледана през портала към командния пост на Мат. Срещна погледа на сеанчанската императрица, седнала царствено на трона си.
„Още не съм приключила с теб”, помисли Егвийн.
- Да тръгваме. - Обърна се и махна на Юкири да затвори портала към щаба на Мат. Опипа с пръсти ша-ангреала на Вора в ръката си и излезе от палатката.
Поколеба се, щом видя нещо. Нещо едва доловимо, на земята. Тънки като паяжина пукнатини в камъните. Наведе се.
- Стават все повече и повече, Майко - каза Юкири. - Смятаме, че се увеличават, когато преливат Властелини на ужаса. Особено ако е използван белфир…
Егвийн ги опипа. Макар да изглеждаха съвсем обикновени, продължаваха надолу до пълното нищо. Чернота, твърде тъмна, за да е причинена просто от сенки в пукнатините на камъка.
Запреде. Всичките пет сили наведнъж. И опита. Да…
Не беше сигурна какво точно направи, но новоизлюпеният сплит загърна пукнатините като превръзка над рана. Тъмнината заглъхна и остави след себе си най-обикновени пукнатини… и тънък слой кристали.
- Интересно - каза Юкири. - Какъв беше този сплит?
- Не знам. Стори ми се правилно. Гавин, ти… - Замълча.
Гавин.
Огледа се стъписано. Смътно си спомни, че беше излязъл от командната палатка за малко въздух. Колко време беше минало? Бавно се обърна, щом усети къде е.
„О, Светлина…”
- Какво? - попита Силвиана.
- Гавин е отишъл да се бие. - Егвийн с усилие запази гласа си спокоен. Празноглав идиот! Не можеше ли да изчака час-два, докато войските й излязат на позиция? Знаеше, че гори от нетърпение да се бие, но трябваше поне да помоли!
Брин тихо простена.
- Пратете някой да го доведе. - Гласът й вече беше студен и гневен. Явно се е включил с войските на Андор.
- Аз ще ида - каза Брин. - Не може да се разчита на мен да водя армии. Но това поне мога да направя.
Звучеше разумно.
- Вземи Юкири - каза Егвийн. - Щом намерите глупавия ми Стражник, Отпътувайте при нас западно от блатата.
Брин се поклони и се оттегли. Сюан се загледа след него разколебана.
- Можеш да отидеш с него - каза Егвийн.
- Там ли ти трябвам?
- Всъщност… - Егвийн сниши глас. - Искам някой да е с Мат и сеанчанската императрица и да слуша с уши, научени да чуват неизказаното.
Сюан кимна и на лицето й се изписа одобрение - и дори гордост. Егвийн беше Амирлин. Нямаше нужда да вижда тези чувства у Сюан, но все пак те малко облекчиха потискащата я умора.
- Изглеждаш развеселена.
- Когато двете с Моарейн тръгнахме да намерим момчето - каза Сюан, - нямах представа, че Шарката ще прати и теб при нас.
- За да те заместя?
- Когато една кралица застарее - отвърна Сюан, - започва да мисли кой ще я наследи. Светлина, всяка стопанка сигурно мисли същото. Дали ще има някой, който да съхрани създаденото от нея? Когато една жена помъдрее, разбира, че постигнатото от самата нея бледнее пред онова, което може да постигне някоя от дъщерите й.
- Е, не мога да претендирам, че си изцяло моя - продължи Сюан. - И не че бях много доволна, когато бях наследена. Но е… утешително да знам, че имам дял в оформянето на това, което предстои. А ако една жена наистина иска да остави добро наследство, не би могла и да мечтае за нещо по-голямо от тебе. Благодаря ти. Ще следя внимателно онази сеанчанка и може би ще помогна на горката Мин да се измъкне от мрежата, в която се озова.
Обърна се към Юкири и й извика да й направи портал. Егвийн се усмихна, като видя как целуна генерала. Сюан? Да целува мъж така открито?!