Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
Девойката хвърли бърз поглед към мястото, отгдето идваха ужасните звуци; а първоначалната й тревога съвсем не намаля, когато видя някакъв мъж всред клоните, и тя твърде вероятно би побягнала и вдигнала на крак цялата къща, ако за щастие уплахата не бе я лишила от способността да се движи и не бе я заставила да се отпусне в едно градинско кресло, което, за добра слука, бе сложено съвсем наблизо.
— Май че припадна — заразсъждава на висок глас силно озадаченият Сам. — Що за работа: тези млади създания нарочно сякаш припадат точно когато не бива. Хайде, госпожице, мис Касапска, мисис Уинкл, недейте!
Дали бе от вълшебното име на мистър Уинкл, от свежия вечерен въздух, или от прозвучалия донякъде познат й глас — няма значение, — но Арабела се съвзе; тя вдигна глава и нерешително запита:
— Кой сте вие и какво искате?
— Шт! — рече Сам и се преметна на стената, като се сви колкото може повече. — Това съм аз, мис, аз.
— Прислужникът на мистър Пикуик — живо рече Арабела.
— Съвсем същият, мис — отвърна Сам. — А мистър Уинкл е съвсем съсипан от отчаяние, мис.
— А! — рече Арабела и се приближи към стената.
— А, наистина — продължи Сам. — Снощи мислехме, че трябва да го тикнем в усмирителна ризница; цял ден буйствува и казва: ако не ви види до утре вечер, с него щяло да се случи нещо много неприятно, ако не се удави.
— О, не, не, мистър Уелър! — рече Арабела и плесна с ръце.
— Туй казва той, мис — отвърна Сам. — Той е човек на думата си и по мойто мнение ще го стори, мис. Той чул всичко от касапина с пенджерите.
— От брат ми! — рече Арабела, досещайки се смътно за кого става дума от описанието на Сам.
— Не знам точно кой от двамата е брат ви, мис — отвърна Сам. — Нали оня, по-мръсният?
— Да, да, мистър Уелър — отговори Арабела, — продължавайте. Побързайте, моля ви.
— Добре, мис — рече Сам, — той е чул за всичко от него; и според мойто началство, ако не го видите най-скоро, на касапина, дето го споменахме, тъй ще му продупчат с олово главата и тъй ще му се повреди всичко в нея, че след туй и спиртът не може помогна.
— О, какво трябва да направя, за да избегнем тези страшни кавги? — възкликна Арабела.
— За всичко е причина, дет подозират някаква предишна сърдечна връзка — отвърна Сам. — Вий най-добре се вижте с него, мис.
— Но как? Къде? — възкликна Арабела. — Не смея да изляза навън сама. Брат ми е толкова безжалостен, толкова неразумен! Знам колко странно ще ви прозвучи, загдето ви говоря така, мистър Уелър, но аз съм много, много нещастна… — И тук бедната Арабела тъй горчиво заплака, че у Сам се надигна рицарски порив.
— Може да ви се вижда странно, дето на мен ги говорите тез истории, мис — рече Сам много разпалено, — но мога да ви кажа единствено, че съм готов, и то от сърце, да сторя всичко, дето може да оправи нещата; и ако туй стане, кат се метнат тез двама касапи през прозореца, аз съм на разположение. — И за да покаже готовността си да се залови веднага на работа, Сам Уелър си запретна ръкавите, докато говореше, при неминуемата опасност да падне от стената при това движение.
Колкото и ласкателни да бяха тези изяви на добра воля, Арабела решително отклони (съвсем неоснователно според Сам) да се възползува от предложението. За известно време тя упорито отказваше да удостои мистър Уинкл със свиждане въпреки патетичните доводи на Сам; но най-после, когато усетиха заплахата разговорът им да се прекъсне от нежелана поява на трето лице, тя набързо му даде да разбере, подчертавайки неколкократно своята благодарност, че все пак е възможно тя да бъде в градината един час по-късно на следващата вечер. Сам отлично схвана намека, а Арабела му подари една от най-милите си усмивки и грациозно се отдалечи, оставяйки Сам напълно възхитен от нейния чар, както телесен, тъй и душевен.
След като се спусна благополучно от стобора и не пропусна да посвети няколко минути за своята лична работа от същото естество, мистър Уелър се върна, доколкото му бе възможно по-бързо, в хотел „Буш“, гдето продължителното му отсъствие бе предизвикало различни предположения и известна тревога.
— Ние трябва да сме внимателни — рече мистър Пикуик, след като съсредоточено изслуша разказа на Сам — не заради самите нас, но заради младата дама. Трябва да действуваме много предпазливо.