Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Явно Елин го бе освободила.
Фенрис изкрещя с оплискано в черна кръв лице:
- Къде е тя?
Роуан плъзна поглед по равнината. Сърцето му думкаше бясно, но свещената връзка пламтеше силно в гърдите му.
Лоркан посочи напред. Към градските стени до южната порта.
Към призрачния леопард, разкъсващ цели орди моратски войници, докато воинът в златна броня с него обстрелваше врага с пламъци.
Към трите обсадни кули, изливащи същински ад през стените.
Кулите нямаха стени и Роуан виждаше съвсем ясно какво се случва вътре.
Елин и Лизандра се втурнаха нагоре по рампата, избивайки войниците по пътя си ниво след ниво. Пропуснеше ли някого едната, другата го убиваше. Нападнеха ли едната, другата ѝ пазеше гърба.
Смогнаха да се доберат до малкия катапулт на върха на кулата.
Войниците там закрещяха панически и някои дори скочиха през парапета, когато Лизандра ги връхлетя с остри челюсти.
Елин се хвърли към платформата с колела, върху която бе разположен катапултът, и я забута.
Завъртя оръдието настрани от Оринт, от замъка. Както бе разказвала на Роуан, че беше сторил Сам Кортланд в Залива на Черепа. А Роуан се питаше дали сега младият асасин се усмихваше отнякъде, гледайки как приятелката му завърта катапулта.
Право към обсадната кула от лявата му страна.
Някаква червенокоса фигура се беше изкачила до най-горния етаж на втората кула. И вече въртеше нейния катапулт към третата, последна кула.
Ансел от Брайърклиф.
Мечът на Ансел проблесна и катапултьт изстреля заредения в него камък. В същия момент Елин замахна с Голдрин към катапулта пред себе си.
Двата камъка полетяха едновременно.
И се забиха в съседната обсадна кула.
Разнесе се стон на желязо и прашене на дърво.
Двете кули започнаха да се срутват. Дори Роуан не можа да проследи как се измъква от разрушението Ансел от Брайърклиф.
Елин обаче остана на върха на първата обсадна кула и с един скок се качи върху рамото на оръдието, вече извъртяно над бойното поле. Сетне извика нещо на Лизандра. Призрачният леопард скочи към нея, преобразявайки се в уивърн.
Крилатият звяр хвана рамото на катапулта с единия си ноктест крак, а с другия - Елин.
С могъщ размах Лизандра изтръгна оръдието от Стойката му на върха на кулата. И го запрати към последната обсадна кула.
Тя рухна върху ордата моратски войници, блъскащи южната порта.
Тримата елфически воини примигнаха смаяно.
- Ето я Елин - каза Фенрис.
***
Салки продължаваше да лети. Както и Кадара със Сартак на гърба си.
Само това знаеше Несрин, само това я интересуваше, докато сваляха уивърн след уивърн, след уивърн.
Оказваха се много по-смъртоносни в битка, отколкото бе очаквала. Въпреки ловкостта и безстрашието на руките, уивърните ги превъзхождаха значително по размери. И имаха отровни шипове по опашките. Както и бездушни ездачки, които не се колебаеха да изпратят зверовете си на сигурна смърт, само и само да повлекат някой рук със себе си.
Вече наближаваха. Хаганската армия пълзеше все по-близо и по-близо към обсадения Оринт, обгърнат в пламъци и разруха. Ако запазеха надмощието си, имаха шанс да премажат вражеската войска в стените, също както бяха унищожили моратския легион в Аниел.
Ала трябваше да побързат. Врагът се роеше пред двете градски порти, решен да ги срути. Поне южната удържаше на напора, а обсадните кули, атакували преди минути стените покрай нея, вече лежаха на парчета.
Но западната нямаше да остане затворена още дълго.
Салки се издигна от касапницата, за да си поеме дъх, и Несрин си позволи да погледне още колко рукини летяха в небето. Независимо от помощта на крочанките и отцепничките от Железни зъби, вражеският въздушен легион ги надвишаваше числено. Но поне рукините бяха отпочинали. Готови и настървени за битка.
Не броят оцелели рукини секна дъха ѝ обаче.
Беше онова, което се задаваше зад тях.
Несрин се спусна към Сартак и Кадара, изтръгваща гърлото на един уивърн.
Принцът дишаше тежко, оплискан в синя и черна кръв. Несрин се изравни с него.
- Заповядай на всички да се отправят към стените на града! - извика му над бойната врява и воя на вятъра. - Към южната порта!
Сартак присви . очи под шлема си и Несрин му посочи зад тях.
Към втората черна армия, промъкваща се откъм гърбовете им. Откъм Перант, където несъмнено я бяха крили.
Остатъкът от моратските сили. Придружени от вещици с уивърни.
Това сражение се оказваше капан. Начин да ги примамят към равнината, да източат енергията им с тази битка.
Докато другите се прокрадваха зад тях, приклещвайки ги към стените на Оринт.