Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Коралина не беше толкова подвижна, както Камила, но по-красива. Започнах да я ухажвам в неподходящи часове, определени за официалния любовник. Поради това понякога се оказвах при нея тъкмо в момента, когато принцът идваше. При първата такава среща аз се поклоних и излязох, но впоследствие бях помолен да остана, защото князете само се отегчават, когато се намират на четири очи със своите любовници. Ние вечеряхме заедно и те имаха задачата да ме слушат, докато моята беше да ям и да разказвам.
Мислех, че трябваше да направя посещение на принца и бях приет отлично; но една сутрин, когато ме видя да влизам, той ми каза: „Ах, радвам се много, че ви виждам, понеже обещах на херцогиня Дьо Рюфе да ви заведа при нея; да отидем веднага.“
Аха, още една, херцогиня! Аз си казах: на добър час! Напред! Качихме се в един диабл, както се наричаше колата, която тогава бе на мода и към единадесет часа преди обяд бяхме у херцогинята.
Читателю, ако се придържах напълно към истината, то портрета, който би трябвало да нарисувам на тази сладострастна мегера183, би те ужасил. Представи си едно намазано с червило лице, върху което са се натрупали шестдесет зими, една покрита с пъпки кожа, едно мършаво с хлътнали бузи лице, една отвратителна физиономия, която развратът беше заклеймил с печата на грозотата. Херцогинята лежеше сладострастно протегната върху една кушетка и при явяването ми извика с дива радост: „Ах, аха! Това е красив младеж! Ти си прелестен, принце, че си ми го довел. Седни тук, млади момко!“ Аз се подчиних покорно, но една смрад от мускус, която ми напомни за мъртвец, щеше без малко да ме задуши. Безсрамната херцогиня се изправи и показа едни разголени отвратителни гърди, които можеха да уплашат и най-храбрия. Под предлог, че има работа, принцът излезе, като ми каза, че щял да ми изпрати след малко своя диабл.
Щом останахме сами, начервеният скелет простря ръцете си, преди да имам време да се опомня и притисна мокрите си устни върху бузата ми, при което ужас премина по тялото ми, една от ръцете й ме опипваше по най-неприличен начин и тя каза:
— Нека видя, петленце — имаш ли също хубав…?
Аз треперех, съпротивлявах се.
— О, не ставай дете! — извика новата Месалина — толкова ли си още неопитен?
— Това не, уважаема, но…
— О, ужасен човек! — извика тя, като ме пусна, — какво можеше да ми се случи!
Използувах удобния момент, взех си шапката и изчезнах толкова бързо, колкото можех; страхувах се само, че вратарят нямаше да ме пусне.
Взех един файтон и отидох у Коралина да й разкажа случката.
Тя се смя много и се съгласи, че принцът ми е изиграл много лоша шега. Похвали присъствието на духа, като бях изтъкнал една възпираща ме причина. Но не искаше да повярва, че само съм излъгал принцесата. Все пак аз хранех известна надежда, защото предполагах, че тя само не ме считаше достатъчно влюбен.
Три или четири дни по-късно вечерях сам с нея. По този случай аз се защитих така убедително и накрая се сбогувах с такива недвусмислени изрази, че тя ме утеши за следния ден.
— Принцът — каза ми тя ще се върне едва утре от Версай, значи, утре ще отидем и ще се завърнем напълно доволни в Париж.
— Отлично!
На другия ден към десет часа ние се качихме в един кабриолет и стигнахме до бариерата. В момента, когато искахме да я преминем, се появи един човек, извика внезапно: „Стой! Стой!“
Той беше кавалер Дьо Виртемберг, който, без да ме удостои с поглед, започна да прави комплименти на Коралина; след това й каза нещо на ухото. Тя отговори по същия начин и след това се обърна към мен, разтърси ми ръката и каза, смеейки се:
— Имам важна работа с принца. Идете сам в „Заешкия храсталак“, мили приятелю, обядвайте там и ме посетете утре.
Читателю, ако си се намирал някога в подобно положение, то ще можеш лесно да си представиш каква ярост ме обзе. Ако не си преживял никога нещо подобно, толкова по-добре за тебе.
Кабриолетът ми беше станал отвратителен, аз скочих и казах на кочияша да върви по дяволите. След това наех първия файтон, който намерих и се упътих право при Патю, комуто разказах с пяна на устата приключението си. Вместо да ме съжали или да одобри възмущението ми, Патю, по-разумен от мене, се изсмя на приключението ми и каза:
183
Една от фуриите (гр. мит.); фигуративно: зла жена. — Б.пр.