Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
— Бих искал да ми се случи нещо подобно, защото сега си сигурен, че при следващата среща красавицата ще бъде твоя.
— Не я искам вече, презирам я ужасно.
— Би трябвало да я презираш преди това, но, понеже работата е вече свършена — какво ще кажеш, ако отидем да се нахраним в хотел Дьо Рул, та да можеш да се успокоиш?
— Наистина предложението е отлично: напред!
„Хотел Дьо Рул“ беше прочут в цял Париж, но аз още не го знаех. Съдържателката го бе подредила изискано и държеше в него дванадесет до четиринадесет отбрани нимфи; освен това, имаше всички удобства каквито човек би могъл да пожелае: изискана трапеза, удобни легла, чистота, самота в прекрасна градина. Готвачът беше отличен и вината й — превъзходни. Тя се наричаше госпожа Пари, което, без съмнение, беше измислено име, но което й беше напълно достатъчно. Бе покровителствувана от полицията. Къщата й се намираше доста далеч от Париж, затова не можеше да бъде сигурна, че посетителите на благотворителното й заведение са хора, които стоят над средната класа. Вътрешният ред бе точно установен и за всяко удоволствие бе определила разумна такса. Плащаха се шест франка за една закуска с някоя нимфа, двадесет за един обяд и двойно за една нощ. Намерих къщата далече надминаваща славата си и се зарадвах, че не бях отишъл към „Заешкия храсталак“.
Качихме се на един файтон и Патю каза на кочияша:
— Към Шарент!
— Разбирам, господине.
След половинчасово пътуване колата спря пред един вход, над който се четеше „Хотел Дьо Рул“. Вратата беше затворена. Някакъв швейцарец с големи мустаци излезе от една странична врата и ни разгледа със сериозно изражение. Една едноока жена на около петдесет години, но която носеше още следите от някогашна хубост, дойде при нас, поздрави ни учтиво и ни попита дали желаем да се нахраним. След нашия положителен отговор тя ни заведе в една красива зала, където видяхме четиринадесет млади момичета, всичките красиви и еднакво облечени с муселинени рокли. При появяването ни те станаха и се поклониха грациозно. Всички бяха почти на една и съща възраст, някои руси, други черни или кестеняви: за всеки вкус се намираше нещо. Ние ги разгледахме, като казахме по няколко думи на всяка и направихме избора си. Двете избрани нададоха радостен вик, прегърнаха ни с една страст, която някой новак не би могъл да сметне за нежност, и ни заведоха в градината, за да прекараме там времето, докато ни повикат за вечеря.
Градината, беше голяма и така подредена, че можеше да служи на любовта или ако не на любовта, то поне на радостите, които трябва да заменят любовта. Госпожа Пари ни каза: „Сега, господа, наслаждавайте се на хубавия въздух и на сигурността, във всяко отношение; моята къща е храм на спокойствието и на здравето.“
Избраната от мен хубавица приличаше донякъде на Коралина и това обстоятелство ме караше да я намирам прелестна. Но всред най-сладкото занимание ни повикаха. Бяхме нахранени много добре и се чувствувахме в настроение за нови дела, когато еднооката се появи с часовник в ръка и ни съобщи, че нашето забавление е свършило.
Дадох знак на Патю, който започна първо с няколко философски разсъждения, но след това се обърна към госпожа директорката и й каза:
— Ще поръчаме порцията още веднъж, като удвоим възнаграждението.
— Както искате, господа!
Ние се върнахме в залата и започнахме новата разходка. Точно както първия път, радостта ни бе смутена от строгата точност на госпожата.
— Ах, това е вече твърде много, госпожо!
— Мили приятелю, нека да се качим за трети път, да изберем трети път и да прекараме нощта тук.
Великолепен план, който напълно одобрявам.
— А мадам Пари одобрява ли плана?
— Аз самата не бих могла да го съставя по-добре, господа, той е създаден от майсторска ръка.
След като направихме новия си избор в залата, всички други се смееха на първите, които не бяха съумели да ни задържат, а за да си отмъстят, последните казаха, че сме били лигльовци.
Аз бях учуден от новия си избор. Бях взел една истинска Аспазия и благодарих на случая, задето не я бях открил първите два пъти, тъй като имах намерението да я притежавам четиринадесет часа непрекъснато. Тази красавица се наричаше Сен Илер, тя е същата, която стана прочута с това име в Англия, където един лорд я отведе година по-късно. Отначало тя беше обидена, задето не я бях удостоил с избора си нито първия, нито втория път и ме гледаше гордо и с презрение, но скоро ми се удаде да й обясня, че това е щастлива случайност, понеже вследствие на това тя ще може да остане по-дълго време с мен. Тогава тя започна да се смее и стана възхитителна.