Приключенията на Казанова

— О, господине, тук се узнава всичко.

Скитах сам из вътрешните стаи, когато видях внезапно десетина грозни дами, които изглеждаха по-скоро да тичат, отколкото да ходят: те стояха така несигурно на краката си, че изглеждаха постоянно като че ще паднат напред. Понеже един господин стоеше наблизо до мене, любопитството ме накара да го запитам откъде идват дамите и защо вървят така особено.

— Те идват от кралицата, а стоят така зле на краката си, защото обувките им имат много високи токове, поради което трябва да вървят с прегънати колене, за да не паднат на носа си.

— Защо не носят по-ниски токове?

— Такава е модата.

— О, глупавата мода!

Влизайки наслуки в една галерия, видях да преминава кралят, опиращ едната си ръка на раменете на господин Д’Аржансон190.

„О, раболепствие! — помислих си аз, — може ли един човек да се съгласи да носи по такъв начин хомот? И може ли един човек да се мисли за толкова издигнат над другите, че да усвои подобни маниери?“

Людвиг имаше най-красивата глава, която може да се помисли и той я носеше с величествена грация като величество. Никога не се е удало и на най-сръчния художник да предаде израза на тази чудесна глава, когато владетелят я обръщаше благосклонно настрана, за да погледне някого. Неговата красота и неговата грация пленяваха от пръв поглед. Когато го видях, помислих, че съм срещнал идеалния крал, който аз, за мое разочарование, не бях открил в краля на Сардиния. Не се съмнявах, че госпожа дьо Помпадур бе влюбена в това красиво лице.

Стигнах до една великолепна зала и видях около десетина дворцови кавалери да се разхождат насам-натам и една маса за най-малко двадесет души, която обаче беше наредена само за едно-единствено лице.

— За кого е тази маса.

— За кралицата: Ето, тя иде.

Видях кралицата на Франция, тя не беше си сложила никакво червило и беше облечена просто, главата покрита с голяма барета. Лицето й беше състарено, а изражението й — набожно. Тя пристъпи до масата и благодари любезно на две монахини, които сложиха една чиния с прясно масло. Кралицата седна и двадесетте кавалери се наредиха веднага в полукръг на десет крачки от масата. Аз се присъединих към тях, като им подражавах в благоговейното им мълчание.

Нейно Величество започна да се храни, без да погледне някого, понеже държеше очите си наведени към чинията. Едно поднесено ястие й хареса, тя поиска да й дадат втори път от него и сега очите й измериха полукръга пред нея, за да видят дали между тези наблюдатели не се намира някой, комуто би трябвало да даде сметка за своето лакомство. Тя го откри и каза:

— Господин Фон Льовендал191!