Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Половин час по-късно господин дьо Ришельо ме попита коя от двете главни героини намирам по-красива.
— Тази там, господине.
— Но тя има грозни крака.
— Не се виждат, господине; освен това, когато преценявам красотата на една жена, преди всичко оставям краката настрана.
Тази случайно подхвърлена дума, за чието значение съвсем не бях помислил, събуди любопитството на цялата ложа. Моят случайно измислен виц стана прочут и господин маршалът ме прие по най-любезен начин.
Измежду чуждите посланици аз се привързах особено към един пратеник на пруския крал, шотландския лорд маршал Кит188. По-късно ще стане дума и за него.
В деня на пристигането ми във Фонтенбло отидох сам в двора, видях Людвиг Петнадесети, най-красивия крал, да отива на литургия; видях кралското семейство и всички придворни дами, чиято грозота ме изненада толкова, колкото торинските придворни ме бяха изненадали със своята красота. Всред тази грозота още повече ме изненада виждането на една истинска красота. Попитах коя е дамата. Един кавалер, който стоеше до мен, ми отговори:
— Тя е госпожа дьо Брион189, чиято добродетелност е по-голяма от красотата й; защото за нея не само че няма скандални истории, но тя не е дала никога ни и най-малък повод на порочността да измисли нещо за нея.
— Може би просто не са научили нищо за нея.
— О, господине, тук се узнава всичко.
Скитах сам из вътрешните стаи, когато видях внезапно десетина грозни дами, които изглеждаха по-скоро да тичат, отколкото да ходят: те стояха така несигурно на краката си, че изглеждаха постоянно като че ще паднат напред. Понеже един господин стоеше наблизо до мене, любопитството ме накара да го запитам откъде идват дамите и защо вървят така особено.
— Те идват от кралицата, а стоят така зле на краката си, защото обувките им имат много високи токове, поради което трябва да вървят с прегънати колене, за да не паднат на носа си.
— Защо не носят по-ниски токове?
— Такава е модата.
— О, глупавата мода!
Влизайки наслуки в една галерия, видях да преминава кралят, опиращ едната си ръка на раменете на господин Д’Аржансон190.
„О, раболепствие! — помислих си аз, — може ли един човек да се съгласи да носи по такъв начин хомот? И може ли един човек да се мисли за толкова издигнат над другите, че да усвои подобни маниери?“
Людвиг имаше най-красивата глава, която може да се помисли и той я носеше с величествена грация като величество. Никога не се е удало и на най-сръчния художник да предаде израза на тази чудесна глава, когато владетелят я обръщаше благосклонно настрана, за да погледне някого. Неговата красота и неговата грация пленяваха от пръв поглед. Когато го видях, помислих, че съм срещнал идеалния крал, който аз, за мое разочарование, не бях открил в краля на Сардиния. Не се съмнявах, че госпожа дьо Помпадур бе влюбена в това красиво лице.
Стигнах до една великолепна зала и видях около десетина дворцови кавалери да се разхождат насам-натам и една маса за най-малко двадесет души, която обаче беше наредена само за едно-единствено лице.
— За кого е тази маса.
— За кралицата: Ето, тя иде.
Видях кралицата на Франция, тя не беше си сложила никакво червило и беше облечена просто, главата покрита с голяма барета. Лицето й беше състарено, а изражението й — набожно. Тя пристъпи до масата и благодари любезно на две монахини, които сложиха една чиния с прясно масло. Кралицата седна и двадесетте кавалери се наредиха веднага в полукръг на десет крачки от масата. Аз се присъединих към тях, като им подражавах в благоговейното им мълчание.
Нейно Величество започна да се храни, без да погледне някого, понеже държеше очите си наведени към чинията. Едно поднесено ястие й хареса, тя поиска да й дадат втори път от него и сега очите й измериха полукръга пред нея, за да видят дали между тези наблюдатели не се намира някой, комуто би трябвало да даде сметка за своето лакомство. Тя го откри и каза:
— Господин Фон Льовендал191!
188
Джордж Кит, наречен лорд Маришал, шотландски офицер на пруска служба (1693–1788); губернатор на Ньошател; приятел на Ж. Ж. Русо. Неговият брат Джеймс, английски генерал, се отличава през време на Седемгодишната война на страната на Фридрих II Велики (1696–1758). — Б.пр.
189
Елизабета Фредерика Брион (1752–1813), известна поради връзките си е Гьоте. — Б.пр.
190
Конт Д’Аржансон — министър на войната (1694–1764). — Б.пр.
191
Френски маршал, роден в Хамбург (1700–1755). — Б.пр.