Съдбовният кораб [bg]

— Защото съм мъж, способен да се учи от грешките си — заяви. Само тези думи бяха способни да я втрещят, но последвалото я накара да зяпне. — Отдалечаването от град Джамаилия и пътуването през владенията ми ми отвори очите и ушите за факти, които съветниците ми или скриваха от мен, или самите те бяха в неведение за тях. Дръзкото ми пътешествие даде плод. Моята „глупост“ от напускането на столицата сега ще блесне като истинско благоразумие. — Той отправи благосклонна усмивка към събралите се. — Съветниците и благородниците ми често подценяват моята интелигентност. Това беше сериозна грешка от тяхна страна.

Държеше ги в ръцете си. Всички на масата очакваха следващите му думи. Сатрапът леко се приведе напред. Потропа с пръст по масата, докато отбелязваше всяка точка. Малта беше омагьосана. Тя никога не беше виждала този мъж.

— Намирам се в компанията на пирати, мъже и жени, татуирани със срама на робството. И въпреки всичко вие не сте онова, което ми беше казано, че сте. Сред вас не откривам невежество и глупост, нито пък варварство и диващина.

— Присъствах на преговорите с Калсид, когато бяха уговорени патрулните съдове. И все пак виждам сред водите си твърде много от тях. Те се въргалят в придобитото богатство. Явно съм отдал доверието си на грешните съюзници. Град Джамаилия е уязвим за атака от страна на Калсид. Ще постъпя мъдро, ако си намеря по-верни съюзници. Кой би бил по-добър от онези, които вече са се научили да се бият срещу калсидците?

— Наистина кой би бил по-добър? — попита капитан Ред хората около масата. Той се ухили широко, но после овладя усмивката си и добави: — Разбира се, крал Кенит ще вземе всички крайни решения. Но подозирам, че му носим награда, по-тежка от всичкото злато, което сме споделяли с него. От Заграба ни делят само няколко дни. Трябва незабавно да бъде пратена птица, която да извести Кенит за това, което носим. — Той вдигна чашата си за тост. — За откупите, платени в повече от пара̀ или кръв!