Съдбовният кораб [bg]

По-голямата част от екипажа не се интересуваше какво беше или не ѝ беше направил. В края на краищата той беше капитанът, а и пиратите от екипажа му никога не бяха били твърде измъчвани от моралност. Онези, които бяха най-големи привърженици на Ета, бяха по-угрижени от отсъствието ѝ, отколкото от присъствието на Алтея. Двама-трима, изглежда, мислеха, че е извършил някаква неправда спрямо Ета. Подозираше, че именно това тревожеше Уинтроу най-много. Никога не говореше за него директно, но от време на време Кенит го хващаше, че го гледа подозрително. За късмет на Уинтроу, не го правеше често. Вместо това момчето прекарваше по-голямата част от времето си в безсмислени опити да установи някаква връзка с леля си.

Алтея решително пренебрегваше племенника си. Уинтроу понасяше леко отказите ѝ, но успяваше да прекара повечето от свободното си време в нейно присъствие. Очевидно се надяваше на помирение. За да го ангажира, Кенит му бе предал по-голямата част от ежедневната работа по управлението на кораба. Умът му беше далеч по-остър от този на Джола. Ако обстоятелствата бяха различни, Кенит щеше да го повиши в помощник. Имаше нужния инстинкт, за да командва.

Онова, което дразнеше Кенит, беше, че не бе имал дори един момент насаме с Алтея. Доколкото пиратът можеше да определи, когато не беше в каютата си, която споделяше с Джек, Алтея беше на бака с фигурата. Това забавляваше Кенит, тъй като знаеше, че корабът прекарва голяма част от времето в опит да я убеди, че той не би се отнесъл с нея по начина, по който тя твърдеше. Като че ли поведението на Вивачия, повече от всяко друго влияние, подриваше преживяването на собствените сетива на Алтея. Всяка вечер, когато самият той ходеше на бака, за да разговаря с Вивачия, Алтея вече не се втурваше надалеч, следвана по петите от Джек, а се отдръпваше леко и ги подслушваше. Наблюдаваше всяко негово движение в опит да съзре чудовището, за което го смяташе. Фасадата му я възпрепятстваше.

Докато малката лодка се приближаваше, Кенит забеляза, че не приютява само сатрапа, театрално бляскав в дрехи назаем, но и младата му съветничка. Сатрапът се взираше право напред, като игнорираше диплещия се ескорт от змии, но младата жена се взираше нагоре към кораба с пребледняло лице. Дори от това разстояние тъмните ѝ очи изглеждаха необятни. Необичайно оформеният тюрбан на главата ѝ несъмнено беше някаква нова джамаилска мода. Откри, че се чуди как ли ще изглежда Алтея с подобен аксесоар на главата.