![Гаснещ зрак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/7/gasneshch-zrak-bg-download.jpg)
Гаснещ зрак [bg]
- Автор: Эриксон Стивен
- Серия: Трилогия за Карканас #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-734-6
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гаснещ зрак [bg]». Краткое содержание книги:
— Подозрение? Във връзка с какво?
— Колкото и да е странно, въпреки че намерих истинност в него, не изпитвам желание да го изрека. — Затвори очи, отпуснал глава на стената, и добави: — Премислих.
— Моля обясни какво означава това — каза Келарас.
— Направих грешка. Не всяка истина е престъпление. Макар че… — Примига, отвори очи и се усмихна на Келарас — твърде много са. Глупаво от моя страна, но пък невежеството е лошо оправдание за каквото и да било, и няма да се крия зад него.
— Очакваш ли да живееш, Капло Дриим?
Мъжът сви рамене и изохка от болка.
Силхас Руин изръмжа тихо.
— Един Домашен меч на дома Пурейк. По дяволите другото, но това престъпление остава неоспоримо.
— За съжаление.
Лордът отпусна бялата си ръка на дръжката на меча си. В същия миг вратата зад тях се отвори.
— Задръжте, милорд — каза Емрал Ланеар и влезе. Зад нея Келарас видя жреца, Ендест Силан — ръцете му не бяха увити в бинтове и от раните капеше кръв и боядисваше пръстите му. Лицето му беше някак състарено.
— Дом Пурейк държи на правото на наказание — заяви Силхас Руин на Върховната жрица.
— Несъмнено — отвърна тя и изгледа Капло Дриим. — Но първо бих искала да го разпитам.
— Губите си времето — отвърна Силхас. — Той целият е загадка.
— Не ме интересува Майка Тъма — каза Капло Дриим на Ланеар. — Никога не съм представлявал заплаха за нея.
— И все пак нарушихте границата.
— Спорът ми беше с лорд Драконъс. Решихме го и вече сме приключили един с друг.
— С поне един труп след вас — изтъкна тя.
— Освободете го — каза Ендест Силан.
Всички се обърнаха към жреца. Заповедта сякаш бе оставила за миг Силхас Руин без думи. Емрал Ланеар погледна през рамо спътника си.
— По твоя заповед ли, Ендест?
— Не — отвърна той.
— Знаеш желанията ѝ? Накара ме да повярвам, че грижите на Майка Тъма над теб не са издали нищо от волята ѝ. Променило ли се е това?
— Драконъс е ранен, а това я ядосва — отвърна Ендест. — Все едно, Капло Дриим трябва да бъде изгонен от Карканас. Това е всичко.
— А справедливостта за дома Пурейк? — настоя Силхас Руин. — Не е ли това ценност, която трябва да бъде защитавана от нашата богиня? От нас, които сме се заклели да ѝ служим? И това ли ще ни откаже?
Ендест Силан не отговори. Обърна се да напусне и Келарас ясно чу как жрецът промърмори:
— Хайде, момче, това не е за теб.
Дори Върховната жрица изглеждаше объркана.
— Лорд Силхас, съжалявам — каза тя.
Той я погледна намръщено, после махна рязко с ръка.
— Все едно. — Поклати глава и добави: — Как приемате това, Върховна жрице? Да бъдете… излишна?
Лицето ѝ се напрегна, но тя не каза нищо.
— Добре, Келарас — въздъхна Силхас Руин. — Освободи го.
Райз Херат стоеше в неосветения коридор, загледан в един гоблен. Липсата на светлина не беше пречка да огледа добре драконите, изтъкани в сцената. Беше на върха на кулата, когато Елейнт изникна от тежките облаци и се понесе надолу на спирала, която го отнесе до центъра на Карканас. Добре беше, че не вярваше в поличби, помисли си той за кой ли път.
„Все пак дори аз трябва да призная, че в идеята за предвестници има нещо вярно. Живеем в трудни времена, несъмнено, но споровете ни изглеждат дребнави пред лицето на такива сили, развихрени отново на света. Сили далече извън крехките ни граници.
Но гневът и страхът са врагове на смирението и от всички достъпни чувства те се извисяват най-близо.
Само да не беше отчаянието напаст сред смъртните. Само да не похабявахме живота си в тичане от един пролом към следващия.“
Беше дошла вест за благослова за мир на Ендест Силан в Зимния пазар и за болката, останала след него. Но колко много отричаха вече простата истина за този резултат, за стряскащия му урок по отчаяние? „Мирът ни обсебва като сън, полузабравено ехо, но все още нашепващо съвършеното си обещание.“
Древният гоблен не предлагаше никакви лъжи, никакви игри на въображението. Драконите бяха изобразени точно. В сцената седем от тези същества кръжаха над горящ град. Липсваше описание на това произведение на изкуството — дори векът, в който попадаше, беше забравен и нищо от самия град не беше разпознаваемо. „Нищо освен реката, течаща през него, черна като цепнатина в скала.“
И да лежеше Карканас върху развалини, това все още не беше разкрито. Само храмът в центъра на Цитаделата намекваше за един вече изчезнал свят.
Но пък градът, пленен в нишка и багра, умираше под огнена буря. В такава буря дори камъните щяха да се натрошат и да се разпаднат на прах.