Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
Сивокосата Зелена явно пое водачеството и го задържа в ръцете си въпреки протестите на Дарлин, който като мнозина тайренци, изглежда, не разчиташе особено на Айез Седай, както и на Торам, който, изглежда, просто не обичаше някой друг да се разпорежда вместо него. За разлика от тях, Каралайн като че ли разбираше, че оплакванията няма да им помогнат. Чудо на чудесата, Ранд покорно се съгласи да го поставят вдясно от Кацуан, докато тя бързо ги подреждаше. Е, не чак покорно — така я поглеждаше, че Мин щеше да го зашлеви, ако й го направеше на нея; Кацуан само поклати глава и промърмори нещо, от което лицето му се изчерви — но поне задържа устата си затворена. Точно тогава Мин почти си помисли, че няма да се сдържи и ще обяви кой е. И че може би очаква мъглата да изчезне от страх пред Преродения Дракон. Той й се усмихна, сякаш мъглата беше нищо, дори една мъгла, която вдигаше шатри и посягаше на хора.
Тръгнаха сред гъстата сивота, в строй на шестовърха звезда, със самата Кацуан в челото, двете Айез Седай вляво и вдясно от нея и по един мъж в другите три върха. Торам, разбира се, шумно запротестира, че го оставиха в тила, докато Кацуан не спомена колко почетно било да държиш ариергарда или нещо подобно. Това го усмири. Мин изобщо не възрази, че я оставиха в центъра на звездата с Каралайн. Държеше два ножа и се чудеше дали изобщо ще са й от полза. Чак се успокои, като видя, че камата в юмрука на Каралайн трепери. Собствените й ръце поне бяха спокойни. Макар че, от друга страна, може би беше твърде изплашена, за да се разтрепери.
А мъглата беше студена като зима. Сивотата се стягаше около тях на вихри, толкова тежка, че беше трудно да вижда добре останалите. Да ги чува също не бе много лесно. Писъци се носеха в мрачината, мъже и жени крещяха с все сила, коне цвилеха побеснели. Мъглата обаче сякаш умъртвяваше звука, правеше го кух и тези ужасни звуци изглеждаха някак далечни. Сивият сумрак отпред започна да се сгъстява, но от дланите на Кацуан моментално излетяха огнени кълба, изсвистяха през ледената сивота и гъстото се взриви в яростен пламък. Тътенът отстрани и светлината, проблеснала срещу мъглата отляво и отдясно, подсказваха, че и другите две Сестри са се заловили за работа. Мин не изпитваше желание да се обръща. Това, което виждаше отпред, бездруго и стигаше напълно.
Крачеха през съборените шатри, полускрити от сивите валма, през тела и понякога само части от тела. Крак. Ръка. Мъж някакъв, когото го нямаше от кръста надолу. Нечия женска глава, която сякаш се хилеше от мястото си в ъгъла на прекатурен фургон. Земята започна да се издига нагоре, все по-стръмно. Мин зърна първата жива душа освен тях и съжали. Мъж, облечен в едно от онези червени палта — тътреше се към тях и размахваше вяло лявата си ръка. Другата му я нямаше и на мястото на половината му лице лъщеше влажна бяла кост. Някакво подобие на думи закипя изпод стиснатите му зъби и той се срина на земята. Самицу коленичи до него, опипа кървавите останки от челото му, надигна се и поклати глава. Продължиха. Нагоре и нагоре по склона, докато Мин не почна да се чуди дали не изкачват планина наместо хълм.
Точно пред Дарлин мъглата изведнъж започна да придобива очертания — силует, висок един човешки бой, но целият от пипала и зейнали усти, пълни с остри зъби. Върховният лорд можеше и да не е майстор на меча, но не беше и от бавните. Острието на меча му разпра все още сгъстяващата се фигура през средата, изсвистя в дъга и я посече отгоре до долу. Четири мъгливи облака, по-гъсти от околния сумрак, се смъкнаха на земята.
— Е — промълви той, — вече поне знаем, че стоманата може да сече тези… твари.
Кацуан изпъна ръка и огнени капчици покапаха от пръстите й; лумна ярък пламък и погълна жадно втвърдяващата се по сухата шума мъгла.
— Но само да ги сече, изглежда — измърмори тя.
Напред и вдясно от тях сред сивите вихри изведнъж изникна някаква жена — подтичваше и се мъчеше да се добере до тях.
— Слава на Светлината! — изпищя тя. — Слава на Светлината! Вече мислех, че съм сама! — Точно зад нея мъглата се сбра и се превърна в кошмар, само от зъби и нокти, и надвисна над жената. Ако беше мъж, Мин бе сигурна, че Ранд щеше да изчака.
Ръката му се надигна преди Кацуан да реагира и пръчка от… нещо… втечнен бял пламък, по-ярък и от слънцето… се изстреля над главата на тичащата жена. Съществото зад нея просто изчезна. В миг на мястото му се отвори чист въздух, както и по линията, през която бе прелетяла тази пръчка, после мъглата започна отново да се сгъстява. Жената за секунди замръзна, после изврещя колкото й глас държи, обърна се и побягна от тях надолу по-склона — бягаше от онова, което я беше ужасило повече от кошмарите сред тези мъгли.