За спасяването на света
- Автор: Чолаков Янчо, Дилов Любен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Фондация „Човешката библиотека“, Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, Списание „Тера фантастика“
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «За спасяването на света». Краткое содержание книги:
В спасяването на света ръка си подават писатели със статус на съвременни класици – като Величка Настрадинова, Агоп Мелконян, Светослав Славчев, Любен Дилов; утвърдени имена – като Николай Теллалов, Йоан Владимир, Петър Кърджилов, Любомир П. Николов, Янчо Чолаков, Атанас П. Славов, Александър Карапанчев, Велко Милоев, Красимир Георгиев, Елена Павлова, Георги Малинов; и млади (но вече впечатляващи) творци – Димитър Риков, Красимира Стоева, Геновева Детелинова, Саша Александрова, Калоян Захариев. „Спасяване“ и „свят“ присъстват буквално и метафорично, сериозно и с намигване…
Голяма част от текстовете са награждавани в България и издавани по света.
– Аз съм… – трескаво обмислях възможностите… да кажа или не, да кажа или не… – Аз съм избирател.
Жената леко трепна. Не бе очаквала подобен развой на нещата.
– Не си си пил хапчетата? – попита тя невярващо.
– Не.
Тишина. Хора като мен бяха рядкост. В медийното пространство постоянно се говореше за подобни „особняци“. В северните щати дори ни наричаха „терористи“, защото подтиквахме към нестабилност чрез внасянето на вредни елементи от небитието. Напълно нормална реакция на вече нанеслите се „вредни елементи“. Те разполагаха с привърженици в този свят и не искаха да го споделят с други кошмари.
– Зает ли си? – попита жената.
– Какво? – премигнах учуден.
– Решил ли си за кого ще гласуваш?
– Да – казах твърдо. Вече нямаше смисъл от колебания. Бях взел решение и щях да го следвам. – Ще гласувам за това, което ще ни отърве от ацтеките.
Зачаках. Бях ли успял да я спечеля на своя страна? Секундите чакане ми се сториха цяла вечност. Дулото на пушката леко се поколеба, след това бавно се смъкна надолу. Отдъхнах си. Сега просто… Светлината изведнъж изчезна. Следващото нещо, което видях, бе безкрайно поле от черни капки до самия хоризонт. Закрачих смело напред. Болката беше изчезнала, но въпреки това нещо продължаваше да ме безпокои. Нещо важно… Напрегнах се, но така и не успях да се сетя. Нищо. Все някога щеше да ми хрумне отново. Небето започна да просветлява. Цветът му бе искрящо изумруден. Не можех да не му се възхитя. Тъкмо се канех да седна на земята, когато върху небето се образува огромна черна пукнатина. Небесни късове започнаха да падат… пред очите ми се оформи портал, от който започнаха да изскачат едно след друго десетки безформени изчадия. Тишината се изпълни с ридание на жени, писъци на деца и кръвосмразяващ хилеж. Изчадията ме забелязаха и хукнаха към мен. Бях толкова замаян, че въобще не реагирах, продължих да си стоя спокойно и наблюдавах как уродливите им туловища се приближават все повече и повече… И тогава изведнъж от земята се появи Ксолотл. Непосредствено до него изникна Ксипе Тотек заедно с още петима ацтеки, всичките конгресмени.
– Мамка му! – прошепнах на глас. Отново сънувах!
Втурнах се назад, но вече беше късно. Пред мен се издигаше нова ацтекска грамада с размерите на планина. На врата ù висеше огърлица от очи, всяко с големината на къща.
– Не се противопоставяй, Миктекацихуатъл! – заповяда властно вицепрезидентът Ксолотл. – Той ми принадлежи!
Новопоявилата се ацтека започна да се смее. Въпреки внушителните ù размери бях успял да я позная. Богинята на най-ниското ниво на подземния свят, говорителката на сената и водач на подземната фракция, бе влязла в съня ми! Не беше тайна, че никак не се погажда със сегашната администрация. Защо обаче бяха избрали мен за бойно поле?
– Нещата не се развиха особено добре за теб – каза богинята. Гласът ù беше като бич, който троши стъкло. – Привържениците ти са намалели. Този път ще спечеля изборите и ще си възвърна всичко, което ми принадлежи.
– Надценяваш се…
За момент ми се стори, че вицепрезидентът потрепва. Страх ли бе това? Възможно ли бе великият Ксолотл да изпитва подобно чувство? Очевидно да. С грамадни крачки той се приближи напред, докато не стигна на десетина метра от Миктекацихуатъл. Аз, разбира се, се намирах точно по средата. На заден план по-нисшите ацтеки продължаваха да смазват прииждащите кошмари.
– Не трябва да му позволим да оцелее до изборите – отекна гласът на Ксолотл. – Не трябва да гласува. Дай ми го и ще получиш каквото искаш.
– Чуваш ли, жалко човече – огромното ù лице погледна надолу към мен. – Страхува се, че ще докараш малкия си кошмар в света ни. Природните страхливци се ужасяват от мисълта…
– Това нещо може да ни прокуди – изскърца със зъби Ксолотл.
– Нека го стори тогава! – богинята скръсти ръце предизвикателно. – Мислиш, че не го усещам? Че не подушвам миризмата му или че не чувам стъпките му? Нека се крие в тъмнината, аз знам точно какво представлява.
Това не трябваше да е възможно! Кошмарът ми трябваше да е неоткриваем – идеалното оръжие срещу ацтекските изчадия. Бях убеден в това. Бях посветил години от живота си и огромно количество пари, за да се сдобия с колкото се може информация – от древни индиански легенди до секретни данни от правителството. Не можеше да съм пропуснал нещо толкова значимо!
– Е, буболечко, ще пробваш ли отново да спасиш избирателя си? – провикна се Миктекацихуатъл.
По навик се присмях на ум, че още не ме е хванала… и това ми беше грешката. Земята под краката ми се разцепи и оттам изникна ръката на богинята. Пръстите ù се обвиха около тялото ми в стоманена хватка. Глупак! Бях се хванал на толкова евтин номер! Беше ме измамила за момент да си представя какво би станало, ако ме хванат, и тъй като това бе моят сън, мисълта ми се сбъдна. Не случайно разправяха, че говорителката на сената е равна по сила на самия президент.