Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Какво точно прави вашият братовчед?
— Какво имаш предвид?
— Ами… Луис надзирава програмата на превозите, следи цените на пазара и обикаля. Аз правя всички сметки и плащам на работниците. А Даш помага на Луис и на мен, когато има нужда. Но Дънкан, ами… той просто се мотае наоколо.
Като си спомни за срещата на пътя с каруцаря от „Джейкъби“ и как Дънкан бе застанал зад него с меча си, Ру каза:
— Разбирам загрижеността ти. Но нека приемем, че той ми помага лично. Нещо друго?
— Не — каза Язон. — Просто исках… добре де, както и да е. Тръгвате ли за кафенето?
— Ще се върна, ако има нужда от мен — каза Ру.
След половин час младият търговец стигна до вратите на „Барет“ и откри, че горния етаж е прекалено оживен. Мастерсън му кимна и каза:
— Нещо става.
Няколко келнери се въртяха наоколо и взимаха бележките, върху които имаше надраскани думи от Хюм и Кроули.
— Какво? — попита Ру.
— Получаваме оферти. Много.
— Откъде идват? — смръщи вежди Рупърт.
— Защо питаш? — отвърна Мастерсън. — От други членове.
— Не, имам предвид от кои краища е зърното?
— Не знам — примигна Мастерсън.
Внезапно Ру почувства, че знае отговора. Хвана един келнер за ръката и му каза:
— Прати бележка до моята канцелария. Искам братовчед ми Дънкан или помощникът ми Даш да пристигнат колкото се може по-бързо.
— Заели ли сте някои позиции? — попита той другите.
— Не още — каза Кроули. — Но цените падат и съм склонен да мисля, че повече няма да се смъкват.
— Колко ниско?
— До две сребърни монети за три крини зърно при осем процента гаранции.
— Обзалагам се — рече Ру, — че някой от посредниците е изпратил свой човек на изток към Долината на сънищата. Смятате ли, че цената е разумна, ако някой пренася кешийско зърно на север през Долината?
— Кое те кара да мислиш така? — попита Мастерсън.
— Защото съм хитро копеле като баща си, който караше каруци из всички краища на Кралството, включително и към границата, близо до Долината — каза Ру.
Скоро се появи Дънкан и Ру му каза:
— Искам да обиколиш кръчмите около Търговската порта. Оглеждай се за хора от Долината. Искам да знам дали някой купува зърно от Кеш. И кой е и колко купува.
— Ти да не използуваш магически сили, за които не знаем, или това е просто предположение? — попита Кроули, когато Дънкан си тръгна.
— Само предположение. Страхувам се, че още преди залез-слънце ще разберем, че се предлага повече пшеница, отколкото ни е необходима. Може би два пъти повече и вече е на път към Крондор.
— Защо? — попита Хюм. — Кое те кара да мислиш така?
— Защото така бих направил и аз — мрачно отвърна Ру, — ако исках да разоря това ново сдружение.
Спря и след малко додаде:
— Какъв вид осигуровки получаваме за съответната доставка?
— Опциите са застраховани, така че ако някой предложи фалшиви или непокрити опции, ще отговаря пред кралския закон за цялата цена на доставката и освен това за златото, което бихме загубили, ако не превозим и изпратим зърното, тоест за пропуснати ползи. Да се сключи договор и да не се извърши доставката е ужасно разоряващо… освен…
— Освен какво? — попита бързо Ру.
— Освен ако сдружението, което е извършило това и е изправено пред Кралския съд, вече е извън бизнеса, и не е започнало дело за фалит — тоест ако то е в невъзможност да изпълнява договореностите си.
— Сега вече съм почти убеден, че някой се опитва да ни разори — каза Ру. Помисли малко, и попита: — Имаме ли основания да отказваме зърно заради лошо качество?
— Не — поклати глава Мастерсън. — Може да се откажем от договорено количество само ако зърното е плесенясало или е сериозно повредено по друг начин. Защо?
— Защото ще плащат най-ниската цена и ще докарат тук най-евтиното зърно. — Ру погледна тримата си партньори. — Кой предлага тези оферти?
— Различни групи — отвърна Кроули.
— Кой стои зад тях?
Очите на Мастерсън се впериха в купчината бележки, като че ли се опитваше да открие отговора. След момент каза:
— Джейкъб.
— Истърбрук? — попита Ру и почувства, че гърдите му се стягат от панически пристъп.
— Защо ли се намесва в това? — попитаха в един глас Хюм и Кроули.
— Страхувам се, че грешката е моя — каза замислено Ру. — Би могъл да намери и други начини, за да ме изхвърли от бизнеса. Той едва ли иска вашето разоряване, това ще бъде само нещастно съвпадение, нищо лично. Сигурен съм.
— Какво ще правим сега? — попита Кроули.
— Ами, не можем да закупуваме зърно, което дори и най-скапаните мелничари няма да искат.
Ру се замисли пак, после внезапно допълни: