Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Здравей, братко! Много исках да те видя!…
Двамата седнали да си поговорят…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН ТРИЙСЕТ И СЕДМАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че по едно време евреинът рекъл на Масрур:
— Хайде, братко, да отидем до вкъщи и да се договорим как ще се побратимяваме!
Евреинът избързал напред, за да съобщи на жена си, че Масрур е дошъл и че двамата са решили заедно да въртят търговия и да се побратимят.
— Приготви ни хубава вечеря! — наредил й той. — Трябва да дойдеш и да видиш как ще се побратимяваме!
— За бога, не ме води пак при този чужд човек! — помолила тя. — Какво ще правя и аз при него?
Той нищо не казал и наредил на слугите да сложат ядене и пиене. Свирнал на славейчето, а то кацнало върху чалмата на Масрур и не познало господаря си. Вдигнал евреинът поглед, погледнал към жена си и забелязал, че тя зад гърба му намига на християнина и му прави знаци. Убедил се, че го мами, но премълчал и рекъл:
— Господине, нека извикам братовчедите си да присъстват на побратимяването ни!
— Добре, щом така си намислил! — съгласил се Масрур.
Съпругът на Зейн ал-Мауасиф излязъл навън и спрял в съседната стая. На стената имало процеп, който гледал към двамата. Той долепил око до процепа да види какво ще правят, а те дори не си спомняли за него. По едно време Зейн ал-Мауасиф запитала слугинята си Сукуб:
— Къде отиде господарят ти?
— Каза, че излиза от къщи! — отговорила тя.
— Затвори вратата! Спусни желязното мандало и не му отваряй, колкото и да чука, преди да ме предупредиш!
А мъжът й наблюдавал през процепа какво ще правят. Взела Зейн ал-Мауасиф чаша, оплакнала я с розова вода и разтворен мускус и отишла при Масрур. Той се надигнал, прегърнал я и възкликнал:
— За бога, ти си по-сладка от всяко друго питие!
Тя му наляла вино, после той й налял. Тя го напръскала с розова вода от главата до петите, така, че цялата стая се изпълнила с аромат. А мъжът й ги гледал и сърцето му се изпълнило с гняв, обхванала го велика ревност. Тръгнал към вратата — тя била затворена. Той заудрял по нея.
— Господарке! — викнала слугинята. — Господарят се върна!
— Отвори му! Дано бог не ми го връща повече жив!
Отворила Сукуб и той й викнал:
— Ти защо си заключила вратата?
— Така правим, когато те няма! — отговорила тя. — Държим я все заключена, не я отваряме ни денем, ни нощем!
Влязъл евреинът при Масрур, но скрил от него какво е видял, и му предложил:
— Слушай, Масрур, хайде да оставим побратимяването за друг път!
— Твоя воля! — отвърнал момъкът и се прибрал у дома.
А мъжът на Зейн ал-Мауасиф все си мислел какво да предприеме. Главата му се замаяла от размисли, той си рекъл: „Дори славеят ми не ме позна, а възлюблената ми затвори вратата под носа ми, за да се прегърне начаса с друг!“ И в силен гняв занареждал следните стихове:
Чула Зейн ал-Мауасиф стиховете, цялата затреперила, побледняла и запитала слугинята си:
— Чу ли стиховете му?
— Цял живот не съм чувала подобни стихове! — отговорила й тя.
А съпругът на Зейн ал-Мауасиф започнал да разпродава всичко, което притежавал, и си мислел: „Ще я махна от тук!“ Разпродал имотите си, написал едно фалшиво писмо и й го прочел — в него се твърдяло, че е от братовчедите му и че те го канели да им гостува заедно с жена си.