Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
— Не знаеш много за човешката природа, нали, Благословени от Бурята?
— Аз… Не, не знам.
Шутът поклати глава.
— Толкова откровен, толкова прям. Двамата с Далинар определено си приличате. Някой трябва да ви научи от време на време да се забавлявате.
— Отлично знам как да се забавлявам.
— Нима?
— Да. Стига да съм някъде, където ти не си.
Шутът го изгледа, после се подсмихна и дръпна юздите, та конете потанцуваха малко.
— Значи у теб все пак има някаква искра остроумие.
Идеше от майката на Каладин. Тя често приказваше такива работи, но никога толкова обидни. Явно се развалям, когато съм заедно с Шута.
Най-после Шутът спря каретата пред хубава господарска къща, от онези, които Каладин би очаквал да види в някой удобен лаит, а не във военен лагер. С колоните и прозорците със стъкла беше по-хубава даже от дома на градоначалника в Огнекамък.
На алеята за карети Шутът прати лакея да доведе годеницата на Адолин. Адолин излезе да я чака, пооправи куртката си, лъсна копчетата на единия ръкав. Вдигна поглед към капрата и се сепна.
— Ти! — възкликна Адолин.
— Аз! — отвърна Шутът. Скокна от мястото си и се поклони със замах. — Винаги на твоите услуги, Сиятелни господарю Колин.
— Какво направи с кочияша ми?
— Нищо.
— Шуте…
— Ти какво? Да не намекваш, че съм наранил горкия човечец? Приляга ли ми това, Адолин?
— Всъщност не.
— Именно. Освен това съм убеден, че вече е успял да се отвърже. Ах, а ето я и твоята прекрасна почти-но-не-съвсем невеста.
Шалан Давар беше излязла от къщата. Заподскача по стълбите, вместо да слиза плавно като светлооките дами. Определено е въодушевена, разсеяно си рече Каладин. Държеше юздите, които Шутът захвърли.
Нещо в тази Шалан Давар просто не беше наред. Какво ли криеше зад бодростта и вечната усмивка? Закопчаният ръкав на скритата ръка в роклите на светлооките дами можеше да съдържа доста смъртоносни инструменти. Просто една отровена игла през плата ще е достатъчна да погуби Адолин.
За съжаление, не можеше да я наблюдава във всеки миг, докато е с него. Трябваше да е по-предприемчив; можеше ли да потвърди дали наистина е тази, за която се представя? И според миналото ѝ да прецени дали представлява заплаха или не?
Каладин стана и тръгна да скача на земята, та да я държи под око, когато тя наближи Адолин. Шалан внезапно спря и се ококори. Посочи Шута със свободната си ръка и възкликна:
— Ти!
— Да, да. Днес хората определено успяват да ме познаят. Може би трябва да нося…
Шутът млъкна, когато Шалан се втурна към него. Каладин скочи на земята и улови ножа си, но спря, когато Шалан прегърна здраво Шута, опря глава на гърдите му и стисна очи.
Каладин пусна ножа и шавна с вежди на Шута, който изглеждаше напълно сащисан. Стоеше с отпуснати ръце, все едно не знае къде да ги дене.
— Винаги съм искала да ти благодаря — прошепна Шалан. — Нямах възможност.
Адолин се прокашля. Най-сетне Шалан пусна Шута и хвърли поглед на принца.
— Ти прегърна Шута — рече той.
— Това ли е името му? — попита Шалан.
— Едно от тях — отговори Шутът, видимо разстроен. — Всъщност, прекалено много са да ги преброиш. Съгласен съм, че повечето от тях са свързани с една или друга ругатня…
— Ти прегърна Шута — повтори Адолин.
Шалан се изчерви.
— Неприлично ли беше?
— Не става дума за приличието. А за здравия разум. Да прегръщаш него е като да прегръщаш белогръб или купчина пирони, или нещо такова. Искам да кажа, това е Шутът. Не се предполага човек да го харесва.
— Трябва да поговорим — рече Шалан на Шута. — Не помня всичко, което си казахме, но някои неща…
— Ще опитам да го вместя в графика си. Доста съм зает обаче. Тоест, да обиждам само Адолин ще ми отнеме времето чак до другата седмица.
Адолин поклати глава, отпрати лакея и сам помогна на Шалан да се качи в каретата. После се доближи до Шута.
— Долу ръцете.
— Тя е прекалено млада за мен, момчето ми — отговори Шутът.
— Точно така — кимна Адолин. — Придържай се към жени на твоята възраст.
Шутът се усмихна.
— Е, това може да е трудничко. Струва ми се, че из тези краища има само една, а с нея никак не се разбираме.
— Толкова си странен — заключи Адолин и се качи в каретата.
Каладин въздъхна и тръгна след тях.
— Смяташ да се возиш вътре ли? — полюбопитства Шутът и усмивката му стана още по-широка.