Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Държеше Шалан под око, докато пътуваха, и накрая реши, че е прекалено подозрителен към нея. Тя не представляваше пряка заплаха за Адолин. Каладин усети как мислите му отново се понасят към нощта в пропастите. Да язди ветровете, Светлината да ври вътре в него. Свобода.
Не, не само свобода. Цел.
Имаш цел, каза си Каладин и върна мислите си към настоящето. Да пазиш Адолин. Съвършената работа за един войник. Останалите мечтаеха за такава служба. Отлична заплата, командване на свой отряд, важна задача. Началник, на когото може да разчита. Съвършено.
Ала тези ветрове…
— О! — обади се Шалан, пресегна се за чантата и взе да рови вътре. — Донесох ти това изложение, Адолин.
Тя замълча и хвърли поглед към Каладин.
— Можеш да му се довериш — малко неохотно рече Адолин. — Два пъти ми спаси живота, а баща ми му дава да ни охранява дори по време на най-важните срещи.
Шалан извади няколко листа, надраскани с женски писания.
— Преди осемнадесет години Върховният принц Йенев бил сила в Алеткар, един от най-могъщите принцове, които се противопоставяли на обединителните действия на крал Гавилар. Убит бил в дуел. От Садеас.
Адолин кимна и нетърпеливо се приведе напред.
— Ето разказа за събитията на самата Сиятелна Иалаи — продължи Шалан. — „Отстраняването на Йенев беше блестящо в простотата си. Съпругът ми говори с Гавилар за Правото на Предизвикване и за Кралския Дар, стари обичаи, известни на мнозина светлооки, ала пренебрегвани при днешните условия. Понеже тези обичаи биваха свързвани с короната от стари времена, позоваването на тях беше отглас на нашето право да властваме. Случаят се превърна в гала на мощта и славата, а съпругът ми за пръв път влезе в двубой с друг.“
— В какво на мощта и славата? — обади се Каладин.
И двамата го погледнаха, сякаш изненадани, че говори. Все забравяте, че съм тук, нали, помисли Каладин. Предпочитате да не забелязвате тъмнооките.
— Гала — отговори Адолин. — Засукана дума за турнир. По онова време били чести. Така Върховните принцове имали възможността да се поперчат, ако по една случайност бивали в мир един с друг.
— Трябва да измислим как Адолин да се дуелира със Садеас или поне да го злепостави — обясни Шалан. — Като мислех за това, спомних си една препратка към дуела с Йенев в жизнеописанието на стария крал от Ясна.
— Добре… — умисли се Каладин.
— „Целта“ — продължи да чете Шалан и вирна показалец — „на този предварителен дуел беше видимо да впечатли Върховните принцове и да ги изпълни със страхопочитание. Ако и да го бяхме замислили по-рано, първият, който трябваше да бъде победен, не беше наясно с начертанията ни. Садеас го победи в добре премерено зрелище. На няколко пъти прекъсваше двубоя, за да вдигне залога, първо в пари, после — в земи. И накрая победата беше драматична. Множеството бе тъй увлечено, та крал Гавилар се изправи и предложи на Садеас дар, задето му е доставил удоволствие, съгласно стария обичай. Отговорът на Садеас бе прост: Няма да имам друг дар, освен страхливото сърце на Йенев на върха на меча ми, Твое Величество!“
— Шегуваш се — възкликна Адолин. — Самохвалкото Садеас го е казал така?
— Това събитие и думите на Садеас са записани в няколко важни исторически произведения. После Садеас се дуелирал с Йенев, убил го и отворил място съюзникът му Аладар да вземе властта над това княжество.
Адолин закима умислено.
— Би могло да свърши работа, Шалан. Мога да опитам същото — да превърна в зрелище сблъсъка с Релис и другия, когото доведе, да удивя тълпата, да спечеля дар от краля и да изискам Правото на Предизвикване — за самия Садеас.
— Има си известно очарование — съгласи се Шалан. — Да вземеш хода на самия Садеас и да го приложиш срещу него.
— Никога няма да се съгласи — каза Каладин. — Садеас няма да се остави да падне в такава клопка.
— Навярно — отговори Адолин. — Но ми се струва, че подценяваш положението, в което той ще се озове, ако го направим както трябва. Правото на Предизвикването е стар обичай. Говорят, че е създаден от самите Вестители. Светлоок воин, който се е доказал пред Всемогъщия и пред своя крал, се обръща и иска справедливост от онзи, който му е сторил зло…
— Ще се съгласи — каза и Шалан. — Ще трябва. А ти, Адолин, можеш ли да бъдеш зрелищен?
— Тълпата очаква да мамя. Мнението им за досегашните ми дуели няма да е високо. Това би трябвало да работи в моя полза. Ако успея да им дам истинско зрелище, ще се развълнуват. Пък и да надвиеш двама съперници едновременно? Дори само това би ни дало нужното внимание.