Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
— Аха.
Каладин искаше да наблюдава Шалан. Надали щеше да опита нещо явно, докато пътува с Адолин. Но Каладин можеше да понаучи нещо, когато я гледа, пък и не можеше да е напълно сигурен, че няма да пробва да го нарани.
— Гледай да не флиртуваш с момичето — прошепна Шутът. — Младият Адолин развива собственически чувства. Ох… какви ги приказвам? Флиртувай с момичето, Каладин. Може принцът да се пооблещи.
Каладин изсумтя.
— Тя е светлоока.
— Какво от това? Много се вторачвате в цвета на очите, хора.
— Не искам да я обиждам — прошепна Каладин в отговор, — но по-скоро ще флиртувам с някое пропастно чудовище.
Остави Шута да подкара и сам се качи в каретата.
Адолин погледна към небесата.
— Шегуваш се.
— Гледам си работата — отвърна Каладин и се настани до него.
— Сигурно е, че тук съм в безопасност — каза през стиснати зъби Адолин, — заедно с моята годеница.
— Добре тогава, може просто да ми се ще да поседна удобно — подхвърли Каладин и кимна на Шалан Давар.
Тя не му обърна внимание. Усмихваше се на Адолин. Каретата потегли.
— Къде ще отидем днес?
— Е, ти спомена нещо за вечеря — отговори Адолин. — Знам една нова винарна на Външния пазар, където предлагат и храна.
— Винаги знаеш най-хубавите места — каза Шалан и се усмихна още по-широко.
Възможно ли е изобщо по-открито ласкателство, жено, помисли си Каладин.
Адолин се усмихна в отговор.
— Просто слушам какво се говори.
— Е, ако обръщаше и повече внимание на това кои вина са добри…
— Не обръщам внимание, понеже е лесно. Всичките са добри.
Шалан се закиска.
Бурята да го отнесе, светлооките са досадни. Особено когато си правят мили очи. Разговорът продължи и за Каладин стана съвършено ясно колко отчаяно тази жена се домогва до връзка с Адолин. Е, не беше изненадващо. Светлооките винаги търсеха сгода да се издигнат или пък, ако са в настроение, да си забиват един друг нож в гърба. Неговата работа не беше да разбере дали жената преследва изгода. Всичките светлооки бяха такива. Само трябваше да разбере дали преследва богатство или възможност да убие.
Продължаваха да бъбрят и Шалан върна разговора към това какво ще правят.
— Не казвам, че имам нещо против винарната. Но се питам дали това не е малко прекалено очевиден избор.
— Знам — отвърна Адолин. — Но тук има ужасно малко други неща за правене. Няма концерти, няма изкуства или състезания по ваятелство.
Абе, хора, наистина ли така си прекарвате времето, чудеше се Каладин. Всемогъщият да ви е на помощ, ако не можете да видите някое състезание по ваятелство.
— Има менажерия — нетърпеливо рече Шалан. — На Външния пазар.
— Менажерия. Не е ли малко… безвкусно?
— О, хайде. Може да погледаме всичките животни и ти да ми разкажеш кои от тях храбро си убил на лов. Ще бъде много забавно. — Шалан помълча и на Каладин му се стори, че вижда нещо в очите ѝ. Проблясък на нещо по-дълбоко. Болка? Тревога? — Пък и аз ще мога да се поразсея — додаде тя по-тихо.
— Всъщност не понасям лова — каза Адолин, като че ли без да забележи последните ѝ думи. — В него няма истинско съперничество. — Той погледна към Шалан, която отново беше надянала усмивката и кимаше усърдно. — Е, нещо различно може да е приятна промяна. Добре, ще кажа на Шута да ни отведе там. Надявам се да не ни откара в някоя пропаст, за да се посмее на ужасените ни викове.
Адолин се обърна да отвори плъзгащото се прозорче към капрата и нареди къде да вървят. Каладин наблюдаваше Шалан, която седеше облегната и със самодоволна усмивка на лицето. Имаше някаква скрита цел в отиването в менажерията. Каква беше тя?
Адолин се обърна и почна да я разпитва как е минал денят ѝ. Каладин слушаше с половин ухо и разучаваше Шалан в опит да забележи скрити някъде ножове. Тя се изчерви от нещо казано от Адолин и се разсмя. Каладин всъщност не харесваше Адолин, но принцът поне беше честен. Беше наследил искрения нрав на баща си и винаги биваше прям с Каладин.
Жената обаче беше друга. Движенията ѝ бяха пресметнати. Смехът ѝ, подборът на думите ѝ. Смееше се и се изчервяваше, ала очите ѝ все гледаха проницателно и тя постоянно наблюдаваше. Въплъщаваше всичко онова в начина на живот на светлооките, от което му призляваше.
Просто си в раздразнително настроение, призна си той. Случваше му се понякога. По-често при облачно време. Ама трябваше ли всички да се държат толкова противно бодро?