Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
— Е добре — рече Сам доста начумерено, но в същото време стисна протегнатата му ръка с уважение. — Добре, трябва да съжалявате и се радвам, дето е тъй; защото, доколкото зависи от мене, няма да оставя никой да го тъпче, и туйто!
— Няма, Сам, разбира се — съгласи се мистър Уинкл. — Хайде! Сега вървете да спите, Сам, а утре ще поговорим още за това.
— Много съжалявам — възрази Сам, — но не мога да ида да спя.
— Не можете да идете да спите! — повтори мистър Уинкл.
— Не — рече Сам, клатейки глава, — няма как.
— Нима искате да кажете, че се връщате обратно още тази нощ, Сам? — осведоми се напълно изуменият мистър Уинкл.
— Да, ако вий нарочно го поискате — отвърна Сам. — Но аз не бива да напускам ей таз стая. Заповедта на началството е изрична, сър.
— Глупости, Сам — рече мистър Уинкл. — Аз трябва да остана два-три дена тук; нещо повече, Сам, вие също трябва да останете тук и ми помогнете някак си да се срещна с една девойка, с мис Алън, Сам, помните я; аз трябва непременно да я видя, преди да напусна Бристол.
Ала в отговор на всяко от тези предложения Сам поклащаше много решително глава и енергично отговаряше: „Няма как.“
След многобройни доводи и уговорки от страна на мистър Уинкл обаче и след подробно изложение за случилото се по време на срещата с Даулър, Сам започна да се колебае и най-накрая се стигна до спогодба със следните най-главни и съществени условия:
Сам да се оттегли и остави мистър Уинкл необезпокояван в неговата квартира при положение, че получи разрешение да заключи вратата отвън и да отнесе ключа, като обезателно се задължава да отвори мигновено вратата в случай на пожар или друга непредвидена опасност… Рано на следващата сутрин чрез Даулър да се изпрати до мистър Пикуик писмо, с което да се иска разрешение Сам и мистър Уинкл да останат в Бристол с оглед на вече известната цел, като помолят за незабавен отговор със следващата пощенска кола; ако е благоприятен, горепоменатите страни надлежно да останат, ако ли не, да се завърнат незабавно в Бат след получаването му… И най-сетне мистър Уинкл пределно ясно се задължи да не прибягва до прозореца, камината и всякакви други нелегални възможности за бягство. След като договорът биде утвърден, Сам заключи вратата и си отиде.
Той бе почти стигнал долната площадка на стълбището, когато спря и извади ключа от джоба си.
— Съвсем забравих за повалянето — рече си Сам и понечи да се върне. — Началството ясно каза, че трябва да го направя. Ей, че глупак излязох, дявол да го вземе. Ама нищо — утеши се той. — Все пак и утре може да го направя.
Явно утешен от това си разсъждение, мистър Уелър сложи отново ключа в джоба си, слезе останалата част от стълбището без нови угризения на съвестта и скоро, подобно на другите гости на заведението, потъна в дълбок сън.
Глава тридесет и девета
През целия следващ ден Сам непрекъснато наблюдаваше мистър Уинкл, тъй като бе твърдо решил да не го изпуща от очи нито за миг, докато не получи изрични нареждания от главната квартира. Колкото и неприятни да бяха строгият надзор и голямата бдителност на Сам за мистър Уинкл, той счете за по-разумно да се примири, отколкото с някое действие на бурна съпротива да се подложи на опасността да бъде отнесен насила: мистър Уелър неведнъж решително намекна, че именно тази линия на поведение му налагало да вземе неговото строго чувство за дълг. И няма причини да се съмняваме, че Сам щеше да успокои много скоро съвестта си, като отведе мистър Уинкл в Бат с вързани ръце и нозе, ако мистър Пикуик не бе веднага взел под внимание записката, която Даулър се бе нагърбил да предаде и следователно бе предотвратил една подобна акция. Накъсо казано, в осем часа вечерта самият мистър Пикуик влезе в кафенето на заведението „Буш“ и за голямо успокоение на Сам му каза с усмивка, че е постъпил напълно правилно, но нямало повече нужда да стои на стража.
— Сметнах, че е по-добре да дойда лично — обърна се мистър Пикуик към мистър Уинкл, докато Сам му помагаше да се освободи от дългото палто и пътния шал, — за да се уверя, преди да се съглася Сам да се залови с тази работа, че вашите намерения към тази млада дама са напълно почтени и сериозни.