Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник

— Защо?

— Двамата се снимали във филм на Стенли Крамър, „Гордост и страст“. Снимките започнали през април 1956 и в края на първата седмица Кари вече бил лудо влюбен в екранната си партньорка София Лорен. Чувството било взаимно. Тя била съвсем млада, едва двайсет и две годишна, той бил с трийсет години по-възрастен, освен това тя вече била свързана с Карло Понти. Това не го възпряло! Предложил й брак. Тя не отказала веднага… Изживели бурна страст. Не можели да прекратят снимането на сцените, в които двамата се целували. Режисьорът викал „край“, „край“, а те продължавали. Франк Синатра бил жълт-зелен от злоба и ревност. И той бил лапнал по красивата София, и той се точел да я метне в леглото. Започнал да разправя наляво и надясно, че Кари бил скрит хомосексуалист… а тя го наругала пред всички, я си затваряй устата, тъп италианец… Бесен, Синатра напуснал снимките, зарязвайки целия екип! Повече не стъпил на снимачната площадка. Кари бил принуден да говори на окачалка за дрехи, представляваща Синатра! Той ми разказа случката през смях, когато бях при него в хотела, но аз се почувствах ужасно сконфузен, без да мога да обясня защо. Казах си, може би Синатра е имал право и Кари предпочита мъжете… Въпреки това непрекъснато се женеше! Имаше пет брака!

— Това нищо не означава — каза Жозефин. — В Холивуд не са гледали с добро око на хомосексуалните… По онова време много актьори се женели поради тази причина.

— Знам, знаех го и тогава, поне така мисля… Колкото и да бях невинен, някои неща ми изглеждаха странни. Например дългогодишното му приятелство с Рандолф Скот. Живяха заедно в продължение на десет години и бяха неразделни. Дори го взе със себе си по време на първото си сватбено пътешествие, когато се ожени за Вирджиния Черил! Но аз не желаех да се задълбочавам, не исках да знам. За мен беше достатъчно ужасно да си казвам, че обичам мъж, а по онова време да обичаш „различен“ мъж, както бе прието да се казва, щеше да ме тласне в пропастта… Предпочитах моментите на шеги и смях. Беше много забавен. Можеше да обърне най-дребното нещо в шега. Твърдеше, че трябва да се усмихваш на живота, за да ти се усмихва и той. Непрекъснато го повтаряше. Наистина имаше талант за тези неща… Когато се оплаквах от родителите ми, той ме срязваше, престани да хленчиш! Така ще привлечеш всички неприятности, които се носят във въздуха… Развличаше ме. Учеше ме на елегантност. И той се беше учил от един майстор в това отношение, великият Фред Астер. По неговите думи нямало по-елегантен мъж от Фред. Той мажел обувките си със смес от почва от Сентрал Парк, слюнка и ушна кал! Кари следвал неговия пример. Шиел си костюмите по поръчка при шивач на „Савил Роу“, след като ги получавал, ги изваждал от калъфите, смачквал ги на топка и ги разхвърлял по пода. Трябва да поживеят, да се износят, не искам да изглеждат като извадени от кутия, ужасно е просташко! И това го бил научил от Фред Астер. Ритахме новите костюми, сякаш бяха футболни топки. Разхвърляхме ги из стаята, скачахме отгоре им, мачкахме ги, дърпахме ги, хвърляхме ги на пода и накрая, изтощени, се поздравявахме, как добре сме се справили с тези претенциозни парцали… Добре ги подредихме, нали, my boy? Излекувахме ги от арогантността им! Той притежаваше рядката дарба да прави живота лек. Когато се прибирах при родителите ми, в мрачния ни апартамент, имах усещането, че влизам в ковчег… Задавах си купища въпроси. Не знаех къде се намирам, в кой свят живея. У дома играех роля на примерен син, с Кари откривах живота. Беше разтърсващо, да ви призная. Цялата история беше разтърсваща. Ами краят й! Боже мой! Пликът, който ми предаде мъжът на рецепцията на хотела… Никога дотогава не бях чел подобно писмо! Писмо от мъжа, когото обичах. Не исках нищо да смути четенето. Има хора, които четат любовни писма, докато говорят по телефона, разговарят с приятели, гледат футболен мач по телевизията, пият си питието, дъвчат пилешка кълка, оставят писмото, вземат го отново и продължават да четат с възмутително безразличие. Аз се съсредоточих, вглъбих се, сам в стаята си. Далече от шума, далече от всичко, което можеше да ме разсее. Все едно че участвах в ритуал. Само така може да се чете писмо от любимия човек… В противен случай си недостоен за любовта му! Бавно изчетох всяка дума, всяко изречение. Прекалено много емоции се надигаха и извираха от сърцето към очите ми.