Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Обсадни кули пъплеха към стените - три се струпваха при южната порта, всичките пълни с войници.
Но още беше твърде далеч от тях. Дори с магията си не можеше да ги достигне.
Магия, която вече се изцеждаше бързо от вените ѝ.
Нямаше го онзи бездънен кладенец от сила. Трябваше да я пести, да я използва разумно.
И да разчита главно на уменията, които бе придобила през последните години. Все пак се беше препитавала като асасин дълго преди да овладее силата си.
С лекота си припомняше онези умения. Толкова лесно проливаше кръв с Голдрин, биеше се с неколцина войници наведнъж, зарязвайки ги да издъхват в мъки.
на Севера вилнееше като същинска буря под нея. Бялата му козина вече беше оцветена в алено и черно.
А безсмъртният пламък между рогата му дори не трепваше.
От небесата валеше кръв. Вещици, уивърни и руки се сражаваха и падаха мъртви.
Борте продължаваше да я прикрива, атакувайки всяка вещица от Железни зъби, която се спуснеше от небето.
Минути се точеха като часове - или беше точно обратното. Слънцето стигна зенита си и започна да се спуска към хоризонта. Сенките им се удължаваха лека-полека.
Роуан и другите се бяха разпилели по бойното поле, но честите пориви на мразовит вятър ѝ подсказваха, че вреченият ѝ още воюва, още избива всеки враг по пътя си към нея.
Бавно наближаваха Оринт. Бавно стените се превръщаха от далечна цел във великанско присъствие.
Обсадните кули ги достигнаха и войниците се заизливаха невъзпрепятствано през назъбените парапети.
Но портите още се държаха.
Елин вдигна глава да даде заповед на Борте и Йеран да свалят обсадните кули.
В същия миг шест уивърна от легиона на Железни зъби се сблъскаха с руките.
Борте, Фалкан и Йеран се разпиляха сред писъци на руки и уивърни. Зверовете се сгромолясаха на земята и се затъркаляха.
Маневра, предвидена да разчисти пътя на гигантския уивърн, който сега връхлиташе Елин от небето.
Страшилището отвори нокти да разкъса нея и Господаря на Севера и тя го посрещна с огнена стена.
Уивърнът свърна рязко, издигна се и пак се втурна към тях.
Господаря на Севера се надигна на задни копита, без да отстъпи от мястото си.
Ала Елин скочи от гърба му и го потупа по хълбока с плоското на меча си. Гърлото ѝ бе толкова раздрано от викане, че дори не можа да изрече думата „Бягай!“.
Еленът само сведе глава, докато уивърнът ги нападаше от небето.
Не ѝ беше останала достатъчно магия, за да го изпепели.
Затова обгърна елена със защитно огнено кълбо и излезе от него с вдигнат щит и меч.
Приготви се за сблъсъка, оглеждайки внимателно бронята на уивърна в търсене на уязвимо място, където да го удари, ако успееше да се измъкне от кръвожадните му челюсти.
Когато отвори паст, дъхът му на мърша я обля като горещ вятър.
В следващата секунда главата му се търкулна на земята.
По-скоро се пръсна.
Разбита от грамадна шипеста опашка. Опашката на уивърн със смарагдови очи.
Елин приклекна, а уивърнът без ездачка се нахвърли на стъписаната вещица от Железни зъби, все още яхнала обезглавения си звяр.
Със свиреп замах на опашката си зеленоокият уивърн я прониза с шиповете по нея и запрати тялото ѝ към отсрещния край на полето.
Проблесна ярка светлина и един призрачен леопард препусна към нея. Елин хукна с разперени ръце към него. Хищникът се надигна на задни лапи, за да го прегърне, и масивното му тяло едва не я повали на земята.
- Добра среща, приятелко - намери сили да изрече Елин, притиснала Лизандра към себе си.
Откъм града изрева рог - трескав призив за помощ.
Елин и Лизандра се извърнаха към Оринт. Към трите обсадни кули до стената покрай южната порта.
Смарагдови очи срещнаха тюркоазенозлатисти. Лизандра махна с опашка.
Елин се усмихна широко.
- Да вървим!
***
Трябваше да стигне до нея.
Делеше ги цяло бойно поле и Роуан посичаше всеки враг по пътя към Елин, следван от Фенрис и Лоркан.
Болката вече бучеше глухо в ушите му. Отдавна бе спрял да брои раните си. Напомняха му за себе си единствено заради парчето желязо, което бе останало в плътта му, след като изтръгна една стрела от рамото си.
Глупава, необмислена постъпка. Желязото не му позволяваше да се преобразява, да отлети към Елин. А беше обграден от толкова врагове, че не смееше да спре за достатъчно дълго, за да го извади от тялото си. Затова продължаваше да се бие заедно с кадъра си. Конете им препускаха смело, скъсявайки разстоянието, но Елин вече не се виждаше.
Господаря на Севера бягаше в галоп през бойното поле, устремен към Оуквалд.