Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Отивах всеки ден в театъра и макар понякога да не присъствуваха дори и двеста души зрители, даваха се класически пиеси при отлично изпълнение. Така гледах „Врагът на човечеството“, „Скъперникът“, „Тартюф“, „Играчът“, „Самохвалкото“ и много други. И въпреки че ги гледах често, винаги мислех, че ги гледам за пръв път. Бях дошъл в Париж тъкмо навреме, за да видя Саравен, Денвий, Дюменил, Госен, Клерон, Превий. Запознах се също с много артисти, които се бяха оттеглили от театъра и живееха от своите песни, но все още очароваха обществото, което приемаха у себе си. Между другото се запознах с прочутата Льо Васьор. Посещавах много дами с удоволствие и те ми разказваха извънредно интересни анекдоти. Изобщо бяха много услужливи, и то във всяко отношение. Един ден седях в една ложа с Васьор, даваше се една трагедия, в която младо момиче играеше мълчаливата роля на жрица.
— Колко е красива — казах аз.
— Да, прелестна. Тя е дъщеря на актьора, който играе приятеля. Много любезна е в обществото и обещава твърде много.
— С удоволствие бих се запознал с нея.
— О, Боже мой, това не е мъчно. Баща й и майка й са много почтени хора и съм убедена, че ще бъдат възхитени, ако отидете на вечеря у тях. Те не ще ви досаждат, ще си легнат и ще ви оставят да говорите свободно с момичето, докато ви се иска. Вие сте във Франция, господине, а тук познават стойността на живота и търсят начини да му се наслаждават. Ние обичаме насладата и се считаме щастливи, когато можем да си доставим наслада.
— Тези разбирания са прелестни, уважаема госпожо, но как бих могъл да имам нахалството да отида на обяд у хора, които съвсем не познавам и които също не ме познават?
— О, Боже мой, какво говорите? Ние познаваме целия свят! Вижте как се отнасям с вас. След представлението ще ви представя и запознанството е готово.
— Ще ви моля да ми окажете друг път тази чест.
— Когато искате.
Глава девета
Всички италиански артисти в Париж искаха да им гостувам, за да ми покажат своя блясък. Бях приеман навсякъде великолепно. Карлин Бартинаци, любимият на цял Париж артист, който играеше ролите на Арлекин, ми припомни, че ме е виждал преди тринадесет години в Падуа, когато се връщал с майка ми от Петербург. Той ми даде великолепна гощавка в къщата на госпожа Дьо ла Кайери, при която живееше. Тази дама беше влюбена в него. Аз й направих комплимент за четирите прелестни деца, които играеха около нея. Съпругът й, който присъствуваше, ми отговори: Те са деца на господин Карлин.
— Възможно е, господине, но сега вие се грижите за тях, и понеже носят вашето име, то те трябва да считат вас за техен баща.
— Да, така е според закона, но Карлин е достатъчно почтен да се заеме веднага с тях, ако пожелая да ги напусна. Той знае, че те са от него и жена ми би била първата, която би протестирала, ако той не признае това.
Човекът съвсем не беше някакъв добродушен глупак, но понеже гледаше твърде философски на работата, то говореше за нея спокойно и даже с един вид достойнство. Той обичаше Карлин като приятел, а отношения от този род съвсем не бяха редки по онова време в Париж между хора от една известна класа. Двама високопоставени господа, Буфльор и Люксембург, си бяха разменили съвсем приятелски жените и двамата имаха деца от тях. Малките Люксембург се наричаха Буфльор, а малките Буфльор носеха името Люксембург. Потомците на тези бастарди са известни и днес още под същите имена.
Най-богатият измежду италианските комедианти беше Панталон, баща на Коралина и Камила и известен лихвар. Също и той бе така любезен да ме покани веднъж на обяд в семейството си и неговите две дъщери ме възхитиха. Коралина я издържаше принцът на Монако, синът на херцога от Валентеноа, който беше още жив, а Камила беше влюбена в граф Мелфор, облагодетелствуваният любовник на херцогиня Де Шартр, която по това време, след смъртта на нейния свекър, стана херцогиня Орлеан.